Вечната бг обреченост - тарикатлък!

Тарикатът  е хитър и находчив човек, според обясненията в дебелите речници. А у нас тарикатлъкът явно е на почит, щом десетилетия наред тарикатът си избира да го управляват тарикати. Обаче - за къде точно пътуваш, българино?
Това се питат малцината почтени и лоялни към законите и държавата граждани  у нас, които се опитват да печелят доходите си по почтен начин, да не лъжат, мамят и крадат. 
Въпросът, разбира се, е риторичен.

Мнозинството тарикати са доволни от липсата на каквото и да е развитие, от застоя и безверемието, които погълнаха като черна дупка последните две-три поколения.
Мнозинството се кефи, вместо да се обижда от думите на премиера, който има за свои кумири доказано провалили се в исторически и обществен план личности. Които обаче дълго са управлявали държавата, защото друго поколение тарикати са ги избирали, подкрепяли и одобрявали. На всички тях не им пука и смятат, че да си тарикат е комплимент.

Тарикатите и шушумигите у нас се прехласват пред хора като тримата изброени тук. Защото те просто не искат нито държавата ни да се развива, нито да има по-добро бъдеще за децата ни. На тарикатите им е добре да си живуркат  в тинята, защото се хранят от нея, богатеят и тлъстеят от нея. 

Те формират ограничените си мирогледи в университетите на Тато и Царя и "за парче хляб са готови на всичко".

Е, колко пък трябва да е тесен кръгозорът на човек, че да се изпълва само от двама тарикати?
А всички останали, които ги поддържат, явно до днес да си повтарят онези думи на наш сънародник от средата на по-миналия век: „Аз съм винаги от нашите. Опозиция на никое правителство не правя. За мен всяко правителство е добро. Хората на опозицията мразя, тъй като, ако те бяха добри, нямаше да паднат от власт.”
Познахте ли го? Да, това е един от персонажите в изследването на големия наш учен, изследовател, писател Иван Хаджийски в неостаряващата "Бит и душевност на нашия народ". Но това не е четиво за тарикати.

Аделина Делийска