Минималната работна заплата остава 620 евро, като от догодина тя ще се определя по нов механизъм, който обаче все още не е измислен.

 

Най-критикувано е решението да бъде вдигнат максималният осигурителен праг на 2300 евро, като според опозицията това са непредвидени разходи за фирмите, които рязко ще трябва да го предвидят от 1 август и по този начин ще се влоши тяхното финансово състояние. За сметка на това социалните услуги няма да подобрят качеството си.

 

Друга критика, която беше изказана днес, е и че се замразяват обезщетенията за безработица, както и парите за майчинство. Според опозицията при управлението на последните три правителства те не са били пипани.

 

За социални разходи до края на годината са предвидени 15,2 милиарда евро. Повече от 13 милиарда от тях са за пенсии като средната за страната ще достигне 543 евро. Очакват се повече приходи от увеличаването на максималния осигурителен праг до 2300 евро и въвеждане на задължението държавните служители да плащат 20% от осигуровките си.

 

Управляващото мнозинство защити проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване, като подчерта, че основната му цел е да гарантира изплащането на всички социални плащания към гражданите.

 

От ДПС обърнаха внимание на високата зависимост на осигурителната система от държавния бюджет.

 

По-късно беше приет и бюджетът на НЗОК. В сектор "Здравеопазване" се предвиждат допълнителни средства в размер на 8,5% спрямо миналата година. Така бюджетът на Здравната каса ще достигне рекордните 5,2 милиарда евро.

 

Финансовата рамка предвижда значителен ръст на средствата за подобряване на достъпа до медицинска помощ и повишаване на качеството на услугите. Предвижда се увеличаване на средствата за болнична помощ, актуализиране на клиничните пътеки и осигуряване на по-добро финансиране за лечение на социално значими заболявания.

 

Разширява се обхватът на доболничната помощ с повече ресурси за диагностика и профилактика, с цел ранно откриване на заболявания и намаляване на нуждата от скъпоструващо болнично лечение, както и допълнителни средства за реимбурсиране на лекарствени продукти, включително за иновативни терапии.

 

Част от бюджета е насочена към надграждане на електронното здравеопазване и оптимизиране на контролните механизми на Касата.

 

Увеличението на парите за здраве тази година е с 8,5% спрямо 2025 г.

 

Основните спорове бяха по линия на разликата между парите за болничната и доболничната помощ, тъй като в план-сметката е заложено отношението между финансирането на болничната и доболничната помощ да е 5 към 1.

 

Здравният министър Катя Ивкова беше категорична, че „реформи по структура на бюджет да се правят в средата на годината е ирационално”.