Включваме се в програмата ЕкзоМарс в космоса

"Те, разбира се, бяха съветски, но научните апаратури и експерименти бяха произведени от български учени и специалисти" - заяви проф.Семкова. - "Единият спътник беше посветен на физиката на около земното пространство, а другия - на дистанционни изследвания на Земята.", каза още тя по ТВ7.

И днес България участва в космическите изследвания по редица международни програми. С наше участие в Космоса летят четири апаратури на Международната космическа станция. Един от тези експерименти работят и в момента. Той е за изследване на радиационното влияние - един изключително неблагоприятен фактор и за електронните системи и за хората в космоса - това е и областта, върху която работи и проф. Йорданка Семкова.

През следващата година българските учени се включват в международната програма ЕкзоМарс - един амбициозен проект на ЕКА и Руската космическа агенция.

Предвижда се да бъде изстрелян спътник, който ще влезе в орбитата на Марс и ще изследва параметрите на атмосферата на планетата. Вече е разработен уреда "Люлин - ЕкзоМарс", който ще измерва радиацията по пътя от Земята до Марс. През 2018 г. пък към Марс ще полети платформа с марсоход на борда. Той ще даде възможност да се изследва повърхността на Червената планета - химически, геоложки изследвания и ще търси следи от минал живот върху нея.

Проф. Семкова изрази скептицизъм по отношение на мисията "Марс 1", която събираше доброволци за еднопосочен полет до Марс. "Това за мен е авантюра. Човек не може да оживее дълго на Марс, да не говорим за полет без завръщане - условията на Марс са крайно неблагоприятни за хората. Това е по-скоро рекламна кампания, отколкото реално осъществима."

Реалистичните полети към Марс, към които са насочили усилията си големите космически агенции като НАСА, ЕКА, Роскосмос, най-рано през 2030 г. ще може наистина да се осъществят. До тогава обаче трябва да се извърви дълъг път.- заключи проф. Семкова.