Водопроводчикът Петров: Трима „луди” като мен могат да блокират държавата

Водопроводчикът Петров се превърна в нарицателно име, когато Антоан Николов и Стефан Софиянски почнаха да наричат така будния гражданин Иван Петров, който по ирония на съдбата наистина е водопроводчик. Надменната ирония на бившите управници на София изразяваше досадата им от неудобните въпроси, които водопроводчикът Петров редовно им задаваше. От времето на Софиянски и Антоан  Иван Петров вече не упражнява професията си, но продължава да задава неудобни въпроси на общинските власти, на контролните финансови органи, Народното събрание и множество министерства, между които и на МВР. Основното занимание на Петров сега е тичане по обществени дела.

Втората му съпруга не го кори и изцяло е поела сметките по домакинството. Сутрин Иван Петров яха велосипеда си и тръгва по „дела и документи”, видя лично ретортер на „Торнадо”. Има широк спектър интереси – от правата на човека, през нормативната уредба, финансите, културата и какво ли още не. Общината на столичната ул. „Московска” се е превърнала в негов втори дом, макар да не е желан там. Питаме симпатягата как се отнасят към него чиновниците. „Свикват. Не им е приятно да ме виждат, още по-малко да ги питам за нещо, но вече мога да се похваля с успех, който няма как да не ги респектира. Заедно с други будни граждани осъдихме общината за билетчето от 1 лев обяснява победителят. Гражданинът Петров ни показва документ, с който кметът Фандъкова признава решението на съда и писмено обявява готовността си да заплати разликата в цената на билета за градски транспорт от 70 стотинки на 1 лев в София със задна дата. Това може да стане обаче, ако гражданите й представят нужните документи – т.е. стари перфорирани билетчета от 1 лев или карти. Естествено управниците са наясно, че само луд може да е „колекционирал” тези  „документи”.

Питаме общественика дали спечелването на дело за нарушени граждански права важи по презумпция за всички граждани. „На базата на дело, спечелено от хора като мен, трябва да си заведат персонални дела. Там е проблемът!”, уточнява мъжът, като ни уверява, че един такъв иск не струва повече от 15 лева. Плюс нервите, разбира се. Мнозина помнят, че софиянец осъди навремето монополиста „Топлофикация”, но от това положението на останалите пострадавши не се промени и всичко си продължи постарому. „Вълнувам се от всичко. Ако има още един-двама като мен, казва Петров – гарантирам ви, че ще блокираме държавата!”

Тази година гражданинът Петров има голям успех. По внесена от него жалба в Народното събрание е променен закон в частта, касаеща заплащането на държавните служители. „Общинари трябва да си върнат заплатите за февруари!, твърди Петров. Заплатата им е гарантирана по Закона за общинския бюджет. Общинският бюджет трябва да се гласува до 40 дни, след като е гласуван държавният. А тая година те пресрочват с 25 дни. И когато започнах да ги атакувам, един директор от СОС ми каза, че съм си служел с „псевдоразпоредби и обосновки”. Аз вече бях сезирал държавното обвинение, а те препращат жалбата ми до Агенцията по финансов контрол. Правят одит на общината. Правителството набързо промени закона, но това не означава, че това променя нещата за предишния период, който визирам. Разкритието ми си остава факт.

Да съм водопроводчикът Петров е моето амплоа!” смее се нашият събеседник. Той признава, че се вълнува и от културата. Преди пет години го вдъхновили за нова атака 29 пластмасови охлюва, поставени пред МС. Възприел ги като подигравка с добрия вкус. „Това е едно международно натрапване на псевдокултура!”, възмущава се той. Тези серийно отлети „продукти”, за да не ги духа вятърът, бяха вързани с едни шпилки и ги бяха подарили на Софийската градска художествена галерия. Сложиха един такъв даже на пиедестал на входа. Вътрешно се почувствах обиден, като българин. ООН и международните организации, които са ни направили това „дарение”, да ме извиняват. Почнах битка за премахването на тоя постмодернизъм.

Не може една пластмасова творба да бъде произведение на изкуството!”, категоричен е Петров. Махнали охлювите от видното място и ги скрили. В момента будният му граждански поглед е зает с атакуването на реклами, дискредитиращи институции и гражданското му чувство за естетика и морал. „Срещу колоните на НДК една 5-етажна кооперация в момента е цялата олюпена, на мехури. Знаете ли защо? На това място имаше реклама на марка бира. Аз я свалих, понеже надписът беше на латински, а това е забранено. В една друга реклама пък полицай гони Иван и Андрей. За мен тази реклама демонстрира милиционерщината в полицията. От МВР ми казаха, че за тях нямало нищо обидно.” Иван Петров не за пръв път влиза в разнобой с полицията. Много пъти „арестуват” него и колелото му.

Най-големият му сблъсък с униформените е, когато преседява 72 часа в ареста, а девет месеца след това е подведен под наказателна отговорност за хулигантство, че се държал непристойно с полицейския служител Благой Ванкин вътре в Пето полицейско управление на МВР, понеже „ръкомахал  и говорел на висок тон” с него. Свадата  избухнала, след като Петров получил отказ да му запишат входящия номер на подадена от него жалба. За това е привлечен под отговорност  По ирония на съдбата прокурорът, внесъл искане за постоянното задържане на водопроводчика, също се казва Иван Петров. Адашът в тога внася обвинение срещу гражданина Петров за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода. Ако не беше толкова смешна, цялата тази сага щеше да е достойна за сюжет за филм. Полицейсксата суматоха е съвсем тенденциозно скалъпена, за да се запази статуквото на МВР по отношение на гражданските жалби. Естествено гражданинът Петров е оправдан, а поведението му е окачествено от съдията като защита на неговите законни граждански права.

Еми Мариянска