129 години Съединение

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев. Планира се Съединението да се проведе в началото на септември.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят научава новината, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомил от София за последните събития от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 –ри в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

Съединението получава дипломатическо и международно признание  с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. В замяна на османското съгласие Княжество България и Източна Румелия  отстъпват на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Обединението е признато едва през 1908-1909 година.