142 години безсмъртие! Дяконе, жив си !

"...Дебелият Рушид-Баба не дочака да се приближи Левски и на 3-4 крачки от него – отдалеч (като ласо) ловко хвърли и надяна примката върху врата му, преметна бързо през напречната греда края на въжето, което двамата цигани Билал и Шаин задържаха, и още трупът не бе увиснал, циганинът Бекир измъкна от чебъра (каца, напълнена с вода и поставена надясно до бесилката) чебърника (дърво, прекарано през ушите на кацата и служещо за по-удобно носене) и удари  Левски по рамото към врата, за да се затегне въжето, на което без много гърчене увисна трупът. На гърдите му се вееше окачена книжка.» Това е част от статия на учителя Георги Черкезов, изследовател на Левски,  писана във «Вестник на вестниците» през юли 1937 г.
................................................................................................................
"Къде беше този народ, ако ме искаше жив? Къде беше този мой народ, когато 20 келяви заптиета ме влачиха по пустите пътища на България? Идеше ми да извикам ама страшно да извикам: къде сте мои мили братя българи, безстрашни юнаци, дето сте ми целували камата и револвера? Нали Империята щяхме да събаряме? От 20 пушки ли се изплашихте?... Все се вглеждах във виелицата. Все бях в надежда...
Значи не съм му нужен вече на тоя народ. Не съм му нужен вече жив! Такава е била волята му. Защото ако доживея Свободата, ще бъда ли пак неговия Дякон Левски? Ще бъда ли пак Апостола на свободата?

... Народе мой, ти ме изостави в най-тежкия ми час, но аз няма да те изоставя во веки веков!

Пътят ми към теб минава под бесилката..."

Силвия Иванова във Фейсбук