Археолозите изпращат добра година

Държава с многовековна история и богато културно наследство. Така е представена страната ни в учебниците. Е максимата не просто важи в пълна сила, а и се препотвърждава. А какъв по-добър начин за доказване – освен чрез нови археологически находки. Равносметката – по-малко дилъри на културно-исторически ценности, или просто казано иманяри, повече разкопки и повече находки за 2013г. Като 3-те сребърни солници от Видинско, които будят истинско вълнение за историците.

- Ще кажете солници, е да ама в света са известни само 10 такива солници. 4 са в Бритиш музеум, ние изведнъж застанахме на второ място. Нямахме нито една. И останалите музеи като Лувъра и Ермитажа имат по една., – заявява  ст.н.с. Божидар Димитров – директор на НИМ пред БНТ.

Екипи на музея са правили разкопки и при черноморските крепости в Созопол, Черноморец и Китен. Едно от най-големите им открития обаче е на връх Кози грамади в Средна Стара планина. Определят го като археологическата находка на годината.

- Това е столицата на одрисите – най-голямото тракийско племе. При Кози грамади имаше и нещо уникално – над 100 оброчни релефа на Зевс и Хера, – обясни  ст.н.с. Божидар Димитров – директор на НИМ.

Изглежда, че е открито едно от основните светилища на одрисите. Траките са им дарявали оброчни релефи, така както в наши дни се даряват икони на църквите. Нищо обаче не свършва с намирането на исторически артефакт. Пътят на една находка е дълъг.

- Следва консервация и реставрация на тези паметници, защото те идват при нас точно като старите хора болни от 200 болести, – уточнява  ст.н.с. Божидар Димитров.

Така “излекували” една броня от древнотракийската епоха.

- Тя дойде на ей такива малки парчета. Сега е цялостна и не си личи, че е била така натрошена, – пояснява  ст.н.с. Божидар Димитров.

Регионалният исторически музей в Балчик предлага обновена експозиция. В трите зали са изложени находки, които проследяват най-старата история на днешния град.

- От създаването му, когато е бил Круни или Круной, през Дионисополис,  храмът на Кибела в трета зала, макет на гробницата на римски жрец, което отразява първите археологически проучвания в града през 1907 година, находки от прабългарския период, който е най-ранния  за територията на нашата страна, стъклокерамика от 12-14 век, – разкри Радостина Енчева – директор на музея.

Специално място намират и артефактите, които бяха открити през 2007 година в храма на Кибела.

В музея на Апостола на свободата също не се оплакват от липса на интерес. Как чужденците тълкуват българската история и какви паралели правят между героите – пред това предизвикателство са се изправили тази година в Карлово. Организирали семинар с участието на студенти от няколко европйески университета. Целта: да представят Васил Левски пред чуждестранната публика. Не чрез тривиалните преводи, които могат да се правят на произведения за Васил Левски или на разработки за Васил Левски.

А въпросите, които продължават да вълнуват най-много посетителите, са свързани с гроба на Апостола, както и действително ли поп Кръстьо го е предал. Затова от музея отговарят нестандартно, с призив: “А ако се обединим около тези прости истини, които Апостолът ни е оставил преди повече от век и половина,