Българска плоча на Гоце поставиха край с. Баница

Те са измити и оставени на съхранение в олтара на селската църква. През 1917 г., по време на Първата световна война, селото попада почти на фронтовата линия с англичаните и французите. Чаков, който по това време живее в Ксанти, се досеща, че останките на Гоце може да бъдат унищожени при една евентуална атака срещу Баница и отива до там, за да ги прибере. Пренася ги в Ксанти, където стоят в къщата му до 1919 г. След като България губи Беломорска Тракия по Ньойския договор, старият четник бяга в Пловдив, като взема костите със себе си. През 1923 г., когато се създава Македонския дом в София, Чаков ги предава за съхранение на местните македонски братства. Одисеята на Гоце обаче не спира дотук. През 1945 г. българските комунисти ги предават на Югославия, където са занесени и положени в каменен саркофаг в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Трагичната история на Гоце Делчев, която продължава и след неговата смърт, заслужаваше да бъде почетена с паметен знак на мястото, откъдето великият българин тръгна към вечността. Село Баница, унищожено от гърците през 1945 г., вече не съществува, но мястото му е запазено, а и в съседното село Долно Фращене (дн. Като Орини), все още живеят само българи.

 

Мястото се намира лесно, до него води добър, макар и черен път, има дори и табели за там. Само две сгради са запазени до днес – селската камбанария в центъра и олтарната част на църквата. Затова заедно с мои приятели от Варна и София направихме и монтирахме паметна плоча на Гоце Делчев на оцелялата кула в Баница. Плочата е скромна – полиран черен гранит с лика на войводата, името, годините на раждане и смърт. Нищо повече – великите хора нямат нужда от описания на делата им, те се знаят.

 

Та така. Не разполагам с имоти за милиони левове и държавна субсидия, както управляващите държавата ни „патриоти“. Също така не разполагам с държавни служби и милиарден бюджет, както правителството. С възможностите и куража, които аз и моите приятели имаме, можем да направим това. И го направихме. Възможно е гърците да я счупят. Нека. Ще сложим нова – още по-голяма.

Благодаря на Теодора Тасева, която ме подсети за тази стара идея и дари парите за направата, на Васил Цеков от Враца, който направи плочата, на Николай Костадинов, с когото тръгнахме от другия край на България, за да сложим плочата, и на приятелите Сашо, Мишо, Николай и Сава от София, които дойдоха с нас.

И да не забравяме – България е там, където сме ние, българите! Нека помним и бдим над българското – независимо къде е то, дали у нас, или извън днешните български граници!

 

Костадин Костадинов

В олтарната част на разрушената църква, където местните хора са направили импровизирано олтарче, сложихме българска икона.