Белград – Първата европейска столица Judenfrei*

Лъжата е черта на нашия патриотизъм” – това са точните думи, изречени от експрезидента на СРЮ, които най-много подхождат за мото на темата: Как фашистка Недичева Сърбия изби евреите си и Белград получи почетното звание на Третия Райх – Юденфрай. А сърбите претендираха за Ubermenchen (Висша раса) на славяните. На 6 април 1941 г. югославски самолети Do–17 бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил. В София загиват 8 души. При бомбардировката на Кюстендил загиват 58 и са ранени 59 граждани. Вечерта в интервала 20:05–21:40 ч. британската авиация извършва бомбардировки над България. Самолети Bristol Blenheim бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села. При бомбардировката на столицата загиват 18 и са ранени 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара (из дневника на Богдан Филов). След капитулацията на Югославия в Сърбия на 1 май 1941 г. е формирано временно правителство начело с шефа на Белградската полиция Милан Ачимович.

На 21 май 1941 г. е образувана Независимата държава Сърбия (НДС). Правителството на Ачимович приема най-важния закон за унищожаването на евреите и циганите в Сърбия на 30 май 1941 г. – „Наредба, коjа се односи за Jевреjе и Цигане”. С приемането на тази наредба сърбите започват да унищожават еврейското и циганското си население.

Според чл. 2 евреите трябва да се регистрират в СРЪБСКАТА полиция. Член 3 задължава евреите да носят жълти ленти с надпис „евреин”. А чл. 4 забранява на евреите да бъдат държавни служители. Отстраняването от длъжност се извършва незабавно от сръбските власти.

Забележете, че отстраняването на евреи от държавна работа се извършва незабавно от СРЪБСКИТЕ власти. Не от германците, не от българите (а то и няма как да са българите, защото през 1941 г. все още правителството на Сърбия не е поканило българската войска в Сърбия), а от СРЪБСКИТЕ ВЛАСТИ.

Член 5 забранява на евреите да практикува професии като адвокат, лекар, зъболекар, ветеринарен лекар и фармацевт.

Член 6 гласи, че за възстановяване на щетите от войната, всички евреи от двата пола на възраст от 14 до 60 години се подлагат на принудителен труд.

Член 7. Забранява на евреите посещение на театри, кина и всякакъв вид забавления, обществени плувни басейни, спортни игрища и пазари. Разрешени са само посещение на някои ресторанти, специално одобрени и обозначени от властите на Сърбия.

Член 9. Евреин не трябва да излиза във времето между 20:00 и 6:00 ч.

Член 18. Циганите са третирани като евреи.

Член 20. Циганите трябва да носят жълти ленти с надпис „циганин”.

Един от важните членове е чл. 21. В него се регламентират ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СРЪБСКИТЕ ВЛАСТИ.

Чл. 21. Сръбските власти са отговорни за изпълнение на договореностите от тази Наредба.

И накрая чл. 22 предвижда наказание затвор, глоба, или при тежки случай смърт, при нарушаване на тази Наредба. Нюрнбергските расови закони намират и място в официалните документи на правителството на Недич. По повод на заетостта в държавните служби се изисква кандидатите да предоставят доказателства, че са от националност сърби и семействата им нямат „еврейска или циганска кръв”. За изпълнението на тази Наредба е взето решение изграждане на КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР „БАНИЦА” в Белград от немския комендант, като решението е съгласувано и одобрено от министър-председателя Милан Ачимович. Техническата поръчка по изграждане на концлагера е възложена на управителя на Белград и шеф на полицията в града, Драгомир – Драги Йованович. Т.е. градската администрация на Белград, общината на Белград съвместно с полицията се ангажират лично в създаването на концлагера. За управител на концлагера „Баница” е назначен комендантът на жандармерията в селата Гостилю и Ужице – Светлозар Вуйкович. Негови помощници са Георги Космаяч и Бошко Вечаревич. От фамилиите на евреите в концлагера „Баница” може да се съди за обхвата на действие на сръбските фашистки служби.

Ако потърсите снимки на музея на Холокоста в Съединените щати, че намерите една, показваща как сръбски войник с пушка води евреи от Зренянин. Охраната на концлагер „Баница” е поверена на Сръбската държавна стража. На 29 август 1941 г. в Сърбия е формирано ново правителство, т.нар. „Правителство на националното спасение” с премиер – армейски генерал Милан Недич, командващ Пета Югославска армия в Скопие, преди операция Ауфмарш 25.
 

Хелзинкският комитет за правата на човека в Белград в доклад от 2006 г. посочва следното: „По време на Втората световна война евреите в Сърбия загиват бързо, не само в ръцете на германските окупационни власти, но и в ръцете на Правителството на национално спасение на Милан Недич, Льотичевци, жандармерията и специални полицейски части, чиято ефективна работа, допринесли за факта, че още през август 1942 г. Белград е обявен за Първата европейска столица, прочистена от евреи (Judenfrei).” Тези „успехи” на независимата държава Сърбия дават възможност на Милан Недич на 19 септември 1943 г. да направи официално посещение при Адолф Хитлер в Берлин. Сърбите в Берлин издигат идеята да се обяви, че сърбите са „Ubermenchen” (Висша раса) на славяните.
 

Сега ще представим факти срещу най-голямата лъжа, която сръбските наследници на фашизираните четници са написали във в-к „Вечерние новости” от 20 декември 2011 г.: „По средата на март 1943 г. българските окупационни власти са арестували 178 евреи, сред които много жени, деца и старци и са ги предали на германските власти. От Пирот са транспортирани в българското пристанище Лом на Дунава, а оттам – в Треблинка, откъдето никой не се е върнал.” Каква е съдбата на евреите – ние научаваме от световно известния сайт на ЯД ВАШЕМ. Четем следното:

В Лом евреите са били качени на четири малки кораби: „КАРАГЕОРГИ” и „ВОЙВОДА МИШИЧ” на 20 март 1943 г., и „САТУРН” и „ЦАР ДУШАН” на 21 март 1943 г. Кораби отплавали от Лом между 20 и 22 март 1943 г., достигайки Виена 10 дни по-късно. На 26 март 1943 г. евреите са били взети от Виена през Катовице до концентрационния лагер Треблинка. Тази информация е базирана в детайли в книгата „История на евреите в България” от Haim Keshles, Тел Авив: DAVAR, 1971 г. (иврит). Едва ли има сърбин, които ще отрече, че Карагеорги не е сръбски монарх, че цар Душан не е сръбски цар и че героят от Първата световна война Войводата Живоин Мишич (Војвода Живојин Мишић – 1855–1921 г.) не е сърбин. Сега да видим и какви разобличителни снимки са приготвили евреите за сръбските параходи, които са превозили евреи от Тракия (в Яд Вашем не се споменава за пиротските евреи да са извозени от Лом) към Виена?! Причината е проста, но никой не смее да я каже на глас. От Тракия се водят депортирани 4221 евреи. Ако прибавим към тях и 178 души от Пирот, стават средно по 1100 души на параход!!!

Четирите параходчета са малки. Ето технически данни за един от тях – „Radetzky” (1918 г.), австрийски дунавски параход. Пътнически колесен параход, построен през 1918 г. в корабостроителницата „Юбигау” в Дрезден, Германия. Основни размери: дължина – 62 м, широчина – 15 м, височина на борда – 2,50 м. Мощност на парната машина – 500 к.с. Още в края на 1918 г. е предаден в Държавата на словени, хървати и сърби (от 1 декември 1918 г. – Кралство на сърби, хървати и словени, от 1929 г. – Кралство Югославия), където е преименуван на „Войвода Мишич”. Възможно ли е с 500 к.с. да се превозят срещу течението на Дунава 1100 души, багаж, охрана и екипаж? И как срещу течението при ниско ниво на Дунава (втората половина на март) тези корабчета ще преминат през Железни врата и Железни Врата 2 (при липса тогава на шлюзи!) с 1100 души на борда. На тези въпроси да си отговорят читателите…

И накрая сърбите трябва да знаят – НИКОЙ И НИКОГА МЕЖДУ 1941 И 1945 г., не е подписвал документ за присъединяване на Западните покрайнини, Македония и гръцка Тракия към България. България само администрира тези област.
 

инж. Ангел Пелтеков (в. Прелом)

-----------------------------------
* Judenfrei – (нем.) свободна от евреи