Битката на Курската дъга: В бой 2 млн. бойци и 1500 танка

Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. и за 5 дни в северното направление успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км.

На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците губят повече от 350 танка и над 10 000 души.

На 12 юли е преломът в Курската битка – германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение.

В настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли германските войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.

В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление към Украйна.

Въпреки успеха в хода на битката съветската армия губи 863 000 души, в това число повече от 254 000 безследно изчезнали, над 6000 танка, почти 5300 оръдия и миномети, 1626 самолета.

След Курската битка около 30 германски дивизии, от които 7 танкови, излизат от строя. Общите загуби за Вермахта са повече от 500 000 души. От тях убитите са около 70 000 души. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.

Битката при Курск извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на Втората световна война. Във военната история е записана като битката с най-многочислена жива сила и брой на използвани танкове от двете воюващи страни.