Днес Тато щеше да навърти 99 лазарника

Тато или бай Тодор, както го наричаше още приживе народът, е роден в Правец на 7-ми септември 1911 г. В продължение на 33 години (1956-1989) е партиен и държавен ръководител. От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия след Генералния ѝ секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.

Става министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

След разпадането на СССР на 10-ти ноември 1989 г. Живков е освободен от поста и изпратен в "заслужена почивка". Малко след това обаче Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г. е обвинен . Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. „Лагери на смъртта“. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

Освен 33 години начело на държавата, Живков остави след себе си редица емблематични и също толкова весели цитати, като: "Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демонстрация! Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари. Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат! (На митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 г. Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета! Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…
* Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса. Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва. До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред! Браво на атмосферното налягане!"

В чест на 28-годишнината от обявяването на Правец за град, което бе дело на Живков, граждани и кметска управа решиха миналата година да изложат всички подаръци от държавници и високопоставени лица за Тато като пръв държавен и партиен ръководител. Посетителите имаха възможност да видят цели 250 предмета, показани в родната му къща. Кристални и порцеланови сервизи, фигури от слонова кост, чинии и вази с лика на Живков, та дори и малък електрически казан за ракия. В историческия музей беше направена изложба от фотоси, които досега не са показвани. Сред тях има и няколко уникални снимки на Бойко Борисов с Тодор Живков, както и на Първия с Кадафи, Кастро и с още един куп легенди от периода на Студената война.


Компактният казан за ракия на Живков


Седлото за камила, подарено му от либийския диктатор Муамар Кадафи


Настоящият премиер Бойко Борисов (вляво) не изпуска от очи прекия си началник Тодор Живков