Ханс-Кристиан Андерсен: Чудо е смелостта на въстаналите срещу империята българи

«Това е народът, който имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение.”

Магнус Феликс Енодий

„Древните българи бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа.”

Геза Фехер

„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.”

Арменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян (XVII век)

„Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено.”

О. М. Лернер (1873)

„Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив.”

Егор Петрович Южаков (1859)

„Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време, той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден да бъде свободен.”

Алфонс дьо Ламартин, френски поет и историк

„Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу империята (Османската) завладени български хора?”

Ханс-Кристиан Андерсен в своя дневник

„Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдовци и дори русите.”

Партений, монах (1839)

„На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката.”

Адалолоддин Балхи, персийки поет (XII в.)

„Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.”

Лев Толстой, руски писател