Жертва от атентата в Буново през сълзи: Бяха деца, два трупа...

Днес дядо Иван не вижда и не чува. Прекарал е тежък инсулт и се е сдобил с първа група инвалидност. Открихме го в Земен, където го гледа съпругата му. Когато се появихме на вратата му той се зарадва с цялото си сърце, защото помисли ,че социалните са отишли при него да му обърнат малко внимание. Щом разбра, че ще го питаме за трагедията в Буново се разплака. Защо всички забравиха за това, което се случи там?! Аз нямам мира толкова години и с този спомен ще си отида от този свят, рече възрастният мъж. Съпругата му Лиляна признава, че години след взрива на вагона с майки с деца, той детайлно е описвал картината на разкъсаните детски и женски тела, както и писъците за помощ. Не можел дълго да заспи от това, защото изпитвал вина, че не е могъл да спаси някоя от невинните жертви. С времето, обаче спрял да говори, сякаш се примирил с мъката. Въпреки това не бърка нито деня, нито часа, когато се е качил в злополучния влак.

Бяхме с моя приятел Кирчо на мач в Сливен. Ние сме футболни фенове и ходехме да гледаме в цялата страна. Щом свърши мача, отидохме да хапнем в една сладкарница. По-късно разбрах, че, там е била заложена бомба. Но преди това се качихме на влака за София. Вагонът беше тъмен и без да искаме сме се качили там, където сядат майки с деца. Нищо не се виждаше. Купето беше празно и с Кирчо влязохме вътре. Беше топло, съблякохме се, на мен ми премаля от умора и легнах. Кирчо излезе през това време в коридора. Изведнъж се чу силен гръм. Не разбрах изобщо какво става, защото върху мен буквално се стовари купето, което беше станало на парчето. Усещах, че не мога да дишам. Само извиках: „Кирчо, какво става?”. Той се втурна да ми помага, но не можеше да се отвори вратата, защото напълно се беше изкривила. Отвсякъде пищяха хора, чуваха се човешки стонове. Докато се опомним дойдоха хората от МВР. Веднага ни вкараха във вагон-ресторанта, като не ни дадоха никаква информация. Всичко изглеждаше като една голяма тайна, но ние разбрахме ,че става дума за бомба, спомни си дядо Иван.

И продължи: И да сме мъже, се уплашихме. Нямаше вагон, нямаше покрив, нищо нямаше. Всичко по мен беше скъсано-риза, костюм. Целият бях в черен прах.

Той не иска дори и думичка да обели за загиналите. Само повтори през сълзи: Бяха деца, деца. Два трупа...

След това за Иван Бошков започва истинско ходене по мъките. Още щом стъпил на гарата в София, го посрещнали от милицията. Взели го директно и го закарали за разпит. Пуснали го по нощите само да се преоблече и след това пак го привикали да казва минута по минута къде е бил във фаталният ден. Това продължило дълго. В един момент мъжът се притеснил да не би да го подозират, че е сложил бомбата.

Добре, че останах жив да си гледам децата. Недоумявам как оцелях, след като 4-5 купета отидоха във въздуха, призна той.

Иван следи делото срещу терористите, даже се чуди защо толкова дълго са разследвали случая. Не може да се примири с това, че някои от тях са се отървали и сега правят политическа кариера в ДПС. Единственият политик, на който симпатизира днес е Бойко Борисов, защото смята, че има само един имот в Банкя. Иначе преди време е подкрепял СДС. Дядо Иван плаче, защото два пъти досега е ходил на паметника в Буново, но не знае дали тази година ще може.

При атаката на гара Буново тогава загинаха 12 годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова.