Кръщават площад в София на Бисмарк, нарекъл българите овцекрадци!?

Почвам да се питам в нормална ли страна живея и докъде ще стигне падението на нашите политици и учени, които се люшкат от едната крайност в другата – на безропотно  послушание и слагачество пред по-големия брат? След като Германия ни е освободила от турско робство, защо на 3 март не честваме паметта на пруските гренадири,  вместо на загиналите за Свободата ни руски воини ?, пита военният историк Петър Ненков в otbrana.com.

Не друг, а именно „Освободителят на България” - Ото фон Бисмарк след жестокото  потушаване на Априлското въстание от 1876 г. чудесно партнира в политическия си цинизъм към пострадалите българи на английския премиер-министър, лорд Дизраели Биконсфийлд. Стопанинът на „Даунинг стрийт” № 10 казва за закланите от башибозука и аскера  българи: „Какво са 12 000 избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя!?”

В Берлин Бисмарк, смятащ, че непокорните славяни не могат да се усмирят по друг начин освен с репресии, заявява надменно: „Аз не бих пожертвал живота на нито един германски гренадир за овцекрадците от долното течение на Дунав!”, пише още историкът

Възмутен от  английското  хладнокръвие и  прусашки цинизъм, руският писател  Тургенев  пише  забележителния си  памфлет ”Крокет в Уиндзор”. Той  звучи, като оглушителна плесница и обвинителен акт срещу британската кралица Виктория и нейното коравосърдечно правителство, но също така е безпощадна критика на думите на Бисмарк за изкланите и поругани българи. Като  апокалиптичен сън се разиграва този крокет в кралския  дворец. Вместо топки  по подстриганата морава се търкалят отрязаните глави на невръстните българчета. Финалните думи на Тургенев: ”Не! Ваше величество, детската кръв  не ще измиете никога !”- разтърсва задрямалата съвест на ситата и  охолна Европа, припомня пловдивчанинът.

Някои историци в духа на новите политически обстоятелства се опитват да изкарат Бисмарк едва ли не спасител на България, че на Берлинския конгрес е  защитавал нашата кауза повече от руските дипломати. Истината е, че той казва следното за създадената след пет века на робство, българската държава:: "Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 година, ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма !....”, разказва Ненков.

И на този човек, на когото съдбата на българите  му е безразлична,  ще кръщаваме площад в София !? Да им е честито на  софиянци !!!, не скрива възмущението си историкът.