Любовни истории от Елисейския дворец

За бившия френски президент Жак Ширак се говори, че една вечер го потърсили по телефона и понеже го нямало вкъщи, вдигнала съпругата му. На въпроса къде е мъжът ѝ, тя рязко отвърнала, че няма никаква представа къде президентът прекарва нощите си (и с кого).
 

Във Франция любовните похождения са неизменна част от имиджа на по-горната класа, отбелязва по този повод "Ди Велт" и припомня, че в случая с бившия шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан от 2011 възмущение предизвика не неговата извънбрачна авантюра, а опитът за изнасилване, който той бил предприел.

В този контекст наблюдателите смятат, че намерението на сегашния президент Оланд да съди списанието, разгласило аферата му с актрисата Жули Гайе, представлява израз на политически маркетинг. Почти сигурно е, че сведенията за забежките на Оланд няма ще влошат допълнително показателите за изпитваното към него доверие - точно обратното. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" цитира данни от допитванията, които сочат, че 84 процента от французите не са готови да променят мнението си за Оланд заради неговата авантюра. Още повече, че почти всички президенти от Петата република са свързани с една или друга афера.
 

Откакто през 1899 президентът Феликс Фор е намерен мъртъв в Елисейския дворец в прегръдките на любимата си, Франция не се изненадва лесно. Жак Ширак например, който покрай изневерите си се сдобива с прозвището "Господин пет минути заедно с банята", печели и втори мандат през 2002.

В обятията на певици и принцеси

И предшественикът на Оланд Никола Саркози най-вероятно само е спечелил от връзката си с актрисата, певица и бивш модел Карла Бруни. Докато консервативният държавен глава търпеше поражение след поражение с политиката си, разкритията, снимките и песните на Бруни му гарантираха поне вниманието на медиите. Саркози се ожени за нея през 2007, непосредствено след развода с предишната си съпруга Сесилия и встъпването си в длъжност.

С досегашния си любовен живот Оланд определено не можеше да се мери с другите президенти социалист. Франсоа Митеран например е живял официално със съпругата си Даниел в Елисейския дворец, но паралелно е поддържал връзка с Ан Пенжо, която била на възрастта на двамата му синове. През 1974 година се ражда дъщеря им Мазарин, която години по-късно описва в книга "закона за мълчанието", под който преминало детството ѝ. Тя и майка ѝ живеели в жилище на Сена, което било държавна собственост, и не им липсвало нищо - нито луксозни ресторанти, нито скъпо образование или посещения на театрални постановки в президентската ложа. Митеран очевидно е прекарвал свободното си време предимно с второто си семейство, докато законната му съпруга Даниел била представителното лице на официалните събития.
 

Немалко се говори и за любовните авантюри на либералния предшественик на Митеран - Валери Жискар д‘Естен, който е президент в периода 1974 - 1981 година. Самият той допълнително подхранва слуховете за себе си с романа, който написва през 2009 под заглавието "Принцесата и президентът". Макар след това да заявява, че историята в книгата е измислена, мълвата за евентуалната му връзка с принцеса Даяна не секва.

Де Гол - единственото изключение

Всички тези истории напълно съответстват на псевдоабсолютистката аура, с която Франция се обвива и до днес. Луи ХIV например, наричан кралят Слънце, имал 17 деца от различни жени. Неговият наследник Луи ХV имал пък 20, като става дума само за признатите, а броят на любовниците му е неясен. Яснота за броя на аферите няма и когато става дума за Наполеон I, който имал седем признати деца. Първият президент на Третата република Адолф Тиер пък живеел с три жени едновременно: със съпругата си Елиз, с нейната сестра и с тяхната майка.

Извънбрачните връзки обаче не са задължителни за постигането на големи политически успехи. Това го доказва не друг, а Шарл де Гол. Генералът е този, който води свободна Франция против нацистите и основава Петата република. През 1921 той се жени за Ивон Вандру, двамата имат три деца. С това личният му живот се изчерпва.