Мюсюлмански орди опустошават Сиракуза, след два века тя пак възкръсва

Ирина Калчева

Сиракуза е италиански град, разположен на източния бряг на о-в Сицилия и столица на едноименната провинция. Била е описана от Цицерон като „най-великия и най-красивия гръцки град”. По време на многовековното си съществуване Сиракуза неизменно е била важно търговско и културно средище. Днес древният център на Сиракуза е част от списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.
Сиракуза и нейните околности са били населени още в древни времена, както показват находките от Стентинело, Племирио, Матренса и др. Градът е основан през 734 или 733 г. пр. н. е. от гръцки заселници от Коринт и Тенеа, предвождани от Архиас. Той го нарекъл Сирако заради намиращото се наблизо блато, а център на древния град бил малкият остров Ортигия. Заселниците избрали това място, тъй като земята била плодородна, а местните племена – дружелюбни към чужденците. Така новопостроеният град започнал бързо да се развива и просперира, като за кратко даже се превърнал в най-мощния гръцки град по Средиземноморието и основавал свои колонии в региона.
Нарастващата сила на Сиракуза обаче неизбежно води до сблъсъци с картагенците, които владеят западната част на Сицилия. В битката при Химера обединените войски на деспота Гело и Терон от Агригренто с измама побеждават африканската армия на Хамилкар и в чест на това събитие в Сиракуза е издигнат храм на Атина.
През V век пр. н. е. Сиракуза воюва с етруските, изпраща експедиции до Корскика и Елба и укрепва позициите си на о-в Сицилия. През 467 г. пр. н. е. Трасибулос въвежда демократичен режим на управление, а в края на века полисът е въвлечен в Пелопонеската война, която водят Атина и Спарта. С помощта на Спарта Сиракуза побеждава атиняните, които са обсадили града, унищожава корабите им и ги оставя да умрат от глад на острова. През следващите векове Сиракуза продължава да води войни с променлив успех срещу Картаген (чиито армии я обсаждат) и да основава свои колонии на територията на днешна Италия.
При петдесетгодишното мирно управление на тирана Хиерон Сиракуза изживява културен подем и се превръща в една от най-влиятелните столици в Античния свят. По това време живее известният сиракузки учен Архимед, за когото се разказва, че отблъснал атаката на римските кораби, като ги подпалил от разстояние с помощта на излъскани до блясък бронзови щитове. Наследникът на Хиерон обаче нарушава мира с Рим, което води до обсадата на града и падането му през 212 г. пр. н. е. През следващите години, Сиракуза започва да запада, въпреки че остава столица на римската провинция Сицилия.
През вековете Сиракуза претърпява много промени – въведена е християнската религия, градът попада и под вандалска власт, а през 535 г. е възстановен от Велизарий и присъединен към Византийската империя. В периода 663-668 г. Сиракуза е седалище на император Константин II, а също така и на Сицилианската Църква.
21 май 878 г. е критична дата за Сиракуза. На този ден обсаденият град е превзет от мюсюлманските орди и напъло опустошен и оплячкосан. През следващите два века ислямска власт градът губи своята значимост (новата столица на Сицилия става Палермо), катедралите са превърнати в джамии, а сградите в историческия център – островът Ортигия – са изцяло променени в мюсюлмански стил. Въпреки това градът остава важно търговско и културно средище поради удобното си географско местоположение.
Борбата за Сиракуза продължава и през следващите векове. През 1038 г. византийците за кратко отвоюват града, а окончателно той е спечелен за християнския свят през 1085 г., когато след няколко месечна обсада норманите начело с Рожер I нахлуват в него и прогонват и последните останки от сарацините. Възстановени са всички църкви и започва строежът на нови квартали.
Древният град преживява още много обрати в бурната си история, но оцелява и до наши дни. Двеста и петдесет хилядната Сиракуза е голяма туристическа атракция заради многото забележителности, които свидетелстват за многовековното й бурно съществуване.