140 г от Плевенската епопея, с която ген. Тотлебен спаси цялата война
С почетен ритуал на площад "Възраждане" в 11.00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя пред параклиса-мавзолей "Св. Георги Победоносец" в памет на загиналите.
Концертът-спектакъл "Плевен помни" ще бъде представен от 12.00 часа в театър "Иван Радоев". По повод честванията в днешния неделен ден Плевенската панорама и останалите военноисторически музеи са отворени за посещение със свободен вход.
Регионалният исторически музей също работи днес. В него може да се види изложбата "Памет". Във връзка с тържествата са въведени временни ограничения за паркиране в центъра на Плевен и използване на дронове по време на ритуалите.
3 март нямаше да бъде възможен без великата Плевенска епопея. След петмесечна обсада Плевен е освободен с цената на хиляди животи. Историците определят битката за града като най-важната военна операция, която до голяма степен решава хода на Руско-турската освободителна война. "Вече сме свободни" - това можели да си кажат жителите на Плевен на 10 декември 1877 година.
***
Плевенската епопея се свързва от години предимно с името на ген. Скобелев. Историците обаче отдавна са поправили тази грешка, като на преден план излиза истинският спасител не само на града, но и на цялата война. Това е генералът от немски произход Едуард Тотлебен.
На 29 септември 1877 г. на руския генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен е поверено ръководството по обсадата на Плевен и този избор в значителна степен предопределя благополучния изход за войната, който вече е поставен под съмнение.
Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита на турците впечатлява не само Европа, но и света. При трите атаки на града (юли-септември 1877 г.), разпоредени от ген. Скобелев руснаците и румънците дават близо 30 000 жертви. Това са колосални загуби, които руският император Александър II решително решава да прекрати и да промени изцяло стратегията за превземането на Плевен. Затова заповядва командването да се поеме от 59-годишния генерал Тотлебен. Той е учил години наред във Франция, Белгия, Холандия и Германия.
Участвал е в редица сражения – все спечелени от него.
Генерал Тотлебен е специално командирован в Дунавската армия от Русия и фактически поема командването на Западния отряд. Той изработва план, който предвижда пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути – непревземаеми до този момент.
По това време турската армия разполага със запаси от жито, като меле брашното в малки воденички по околните рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат преградени чрез поредица от язове, които в определен момент са верижно разрушени и образувалата се вълна помита воденичките.
Към началото на ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 хил. войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км., разделена на пет отбранителни участъка.
На 4 (16 ноември) военният съвет на Действащата Руска армия започва плътната блокада на Плевен. Западният руски отряд е усилен до 122 хил. войници и нови 28 обсадни оръдия.
Осман паша изпитва все по-остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември обаче отказва предложената капитулация.
На 22 ноември (4 декември) Сюлейман паша оставя под Шипка Вейсел паша и с основните сили на Централната османска армия преминава Стара планина, превзема гр. Елена, но не успява да отклони руски части от блокадата на Плевен. Понесъл много загуби, той прекратява похода към Плевен.
В този критичен момент Осман паша решава да пробие блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 28 ноември (10 декември) Осман паша атакува на фронт от 3 км. Руските части обаче отблъскват атаката и контраатакуват и разбиват Западната османска армия. Пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
Превземането на Плевен е решителния преломен момент във войната. Прави го ген. Тотлебен. След превземането на града той е назначен за главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април 1878 г. до януари 1879 г.
Моля, подкрепете ни.