Проф. П. Иванов за Фрог: Русофилията и русофобията са психични деформации

  Декларацията, както и острите словесни сблъсъци по нейното гласуване, са резултат от острото поляризиране на обществото ни на русофили и русофоби. В последно време тази поляризация е свързана със събитията в Украйна, с ликвидирането на „Южен поток”, с противопоставянето между ЕС и САЩ срещу Русия (и Китай) и с тенденциите на политическо разделение и политически конфликти у нас. Темата за русофилството и русофобството, още от Освобождението ни от турско робство, винаги се появява, когато България изпадне в криза, каквато и да е тази криза, даже и когато се отнася до съвсем друг казус,

както е сега, например, с енергетиката или с членството ни в ЕС и др.,

при които казуси ние не се делим на енергоскептици и енергооптимисти, на

еврофили и еврофоби, а пак на русофили и русофоби. Отношението към Русия

е като че ли мяра за всичко важно за българите, обясни той.  

Според него  проблемът „русофили-русофоби” е изключително важен и от неговото решаване зависи хомогенността на нацията и съответно развитието на държавата и обществото и благоденствието на българите. За съжаление въпросите в тази област не се обсъждат, не се изследват и не се търсят начини как тази

разделяща и противопоставяща ни един на друг пристрастеност да се

ограничи в някаква степен и постепенно да изчезне, ако това въобще е

възможно. Самите термини „филия” (мания) и „фобия” са от речника на

психопатологията, в случай на социалната психопатология, защото

фактически са две от основните форми на обсесиите, които, както знаем,

са психични деформации. Обсесията (от латинското obsido – завземам,

завладявам, обсебвам), фактически представлява психично състояние, при

което личността пряко волята си е завладяна от мисли, преживявания

(чувства и емоции), спомени, образи, страхове, влечения, намерения и др., допълни професорът.

Той е категоричен, че и филиите (обсесивните влечения) и фобиите (обсесивните страхове и омрази) имат твърде широк спектър – от полъх на емоции, лека обладаност и неврози до прехождане към безкритична пристрастеност, психози и даже налудности – и влияят силно върху поведението на личността и на

обществото. Освен това русофилията и русофобията се преформират в

социални предразсъдъци, които стават мисловни, емоционални и поведенски

стереотипи и управляват изцяло мислите, чувствата и волята на хората,

без те да имат оттук насетне никакво критично отношение към реалността

по повод на Русия, просто я обичат или мразят, и действат според

съответната силна емоция. А известно е, че всяка дейност без мисъл, само

по емоция, е вредна и опасна както за отделната личност така и за

обществото. Русофилията и русофобията са страхотни инструменти в ръцете

на корумпираните ни политици, тъй като чрез тях се влияе изключително

ефективно (спекулативно) върху обществения разум и върху поведението на

обществото, уточни Петър Иванов.

По думите му в основата на русофилството и русофобството, според Самюел

Хънтингтън, стои отколешното разделение на световното християнско

общество на Западно (Римска империя, католици и протестанти, Европа) и

Източно (Византия, православие, Русия). Сътресението започва, когато

страни от Изтока – Гърция, България, Румъния, Сърбия, Украйна и др. –

предпочетоха по-модерния и по-развит Запад и се отказаха от вековни

традиции. В същото време, като контрапункт на това „предателство”

(според Русия) президентът Путин и руснаците се обърнаха още по на

изток, президентът на Китай седна до Путин да гледа грандиозния концерт

 за 9 май, „Южен поток” стана „Турски поток”, а на Червения площад

демонстративно бяха показани най-страховитите съвременни оръжия за

масово поразяване, заключи ученият. Петър Иванов уточни, че на тази тема ще се проведе специален семинар в Русе на 14 май от 17,30 ч. в Голямата зала на Регионалната библиотека „Любен Каравелов”. Събитието е част от Патриотичните семинари, които се провеждат вече шеста година.