Шипка сочи, че свободата не ни е дар

135 години след паметните боеве на връх Свети Никола вчера над 100 души от националния клуб „Традиция“ извършиха възстановка на историческите сражения, довели до прелом на Руско-турската война. Хиляди българи се струпаха на Шипка, за да участват в честванията.

Сигурно няма по-ярък, по-драматичен епизод в Освободителната Руско-турска война през 1877-78 г. от боевете за Шипка. В народната памет името на този старопланински връх се е превърнал в символ на саможертвата в името на Отечеството и има защо. „На безсмъртен подвиг паметник огромен”, Шипка винаги ще връща и нас, и потомците ни към онези стойности, които стоят отвъд делничното и които правят свободата свещена. 24 август 1877 г. - частите на Сюлейман паша предприемат нови атаки към позициите на опълченците на Шипка. Атаките са отбити. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично, но тяхното положение е доста тежко - те нямат нито раници, нито палатки - в дъждовните и хладни планински нощи те са с лятно облекло, без шинели, със скъсани обувки, не е уредено снабдяването им с храна. Лошо е и въоръжението им. Често те отнемат пушките на убитите турци, за да продължават боя. Ген. Столетов сам снабдява опълченците с продоволствени и вещеви запаси от изоставените от турците при отстъплението им. На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. Пътят към извора е осеян с трупове. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Следващия ден и двете страни използват за подготовка. Турците не атакуват, но престрелките не стихват. Но шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч турците получават 6 табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.