Стефко Колев, един от първите отвлечени: Чувствам се жертва и на държавата, и на престъпниците

Колев сподели, че близките му събрали парите, поискани от похитителите, от негови приятели и бизнес партньори. Задълженията си изплащал 10 години след отвличането.

„Ще се радвам Адриан да е последният отвлечен – заяви Стефко Колев. – Мисля, че ако по мое време се бяха взели точните мерки по отношение на разследването и наказания, може би след това нямаше да се случат толкова много неща“.

След това Стефко Колев се връща към отвличането.

„С една бяла кола ми препречиха пътя – спомня си Колев. - Излязоха с автомати и пистолети. Измъкнаха ме от моята кола и ми сложиха белезници. Не се изплаших. Тогава си помислих, че става дума за някаква полицейска проверка и ще се изясним в полицията. Когато ми сложиха на главата един чувал от зебло и ме хвърлиха на задната седалка, а шофьорът ми в багажника, се усъмних, че става нещо. Когато ме прехвърлиха в друга кола, им предложих да ми вземат колата и да ме оставят. Помислих, че ми крадат колата. Те обаче казаха, че не се интересуват, което ме усъмни за нещо друго. Изобщо обаче не мислих за отвличане. С трета кола ме закараха в някаква къща, където ми обясниха какво точно искат.

Поисках 4 милиона откуп. После ме накараха пред диктофон да кажа, че тази сума трябва да бъде събрана. Отказах. Тогава извадиха една горелка, запалиха я, събуха ми обувките и чорапите. Заплашха, че ако не го направя, ще ми изгорят краката.  Тогава приех, но им казах, че е абсудрно да намеря 4 милиона. После намалиха на 2 милиона.

Казаха, че става дума за нов бизнес с отвличания и ако не платят, ще ме убият, за да разберат всички, че като някой е отвлечен, трябва да се плати. Записаха ме, че близките ми трябва да съберат 1 милион лева за да ме видят жив. Дали записа на шофьора и го изхвърлили край Княжево“.

Парите за откупа съпругата ми е събрала от мои познати и партньори. Събрахме 1 милион“.

Стефко Колев си спомня, че по онова време е имал само около 6 000 лева.

„Имаше момент, в който ме беше страх, че ще ме убият – спомня си Колев. – В последния ден, когато дойдоха някакви хора и казаха, че парите са предадени, а не ме пускат, се притесних. Казаха, че станал някакъв фаул. Казаха обаче, че и това, което са взели е добре. Пуснаха ме чак на другия ден. Изхвърллиха ме като чувал. 30-40 минути ми трябваха да си махна скоча от очите. Останал ми е белег от скоча. Бяха ми взели часовника, който по-късно бе открит при обиск у единия от извършителите. Върнаха ми го, но не го нося. Опитвам се да забравя. При две от следващите отвличания ме търсиха близки на отвлечените. Първото, което им казвах бе да се обърнат към полицията. А след това и да събират пари. Лошо впечатление ми направи, че после в съда нито един прокурор не ме викна, за да разбере за какво точно става дума. Знам, че двама от бандата са убити. Йоско се издирва от Интерпол, а другите са на свобода“.

„Парите за отвличането не са ми ги подарили – казва Колев. – Те са ми дадени в заем и то при много високи лихви. Стигаха до 8 процента на месец. Успях за 10 години да върна парите. Около 40 процента от сумата бяха с лихви. Останалите бяха събрани от приятели. Върнах 1,7 милиона. Чувствам се жертва и на престъпниците, и на държавата. До толкова, че държавата позволява да я има тази престъпност“.