Стената в Берлин е зона на смъртта цели 28 г.

Честванията ще бъдат пред мемориала „Берлинска стена” на Бернауер щрасе.Точно на тази улица група смелчаци са започнали да копаят тунели от запад на изток, за да помогнат на онези източногерманци, които са бягали в свободния Западен Берлин.

На 13 август 1961-а започва изграждането на Берлинската стена, която отделя Западен Берлин от източната му част и от територията на ГДР. Инициативата е на тогавашния източногермански комунистически лидер Валтер Улбрихт. Стената бързо се превръща в символ на Студената война и разделението на Европа.

При опити за нейното прескачане загиват общо 239 души, а 260 са ранени, затова тя е наречена зоната на смъртта. Ето още детайли: 43 км е дължината на стената в Берлин; 3,6 м е височината й; 155 км. е цялата й дължина; 70 тунела били прокопани под стената с цел бягство; 5043 успели да избягат (574 сред тях били войници); 3221 са арестувани близо до стената; 302 са били наблюдателните кули; 20 бункера, 259 кучета са били използвани от източногерманските граничари. 

Гюнтер Литвин е първата жертва на стената, убит през август 1961 г. 18-годишният Петер Фехтер е най-драматичната жертва на стената. Застрелян е на 17 август 1962 г. и е оставен да умре на улицата пред погледа на минувачите. Днес на това място има паметник.

20-годишният Крис Джефрой е последната жертва. Убит е на 6.02.1989 г. – девет месеца и три дни преди падането на стената. 2 семейства са избягали със самоделен балон.

Има обаче и един човек от ФРГ, който отчаяно се стреми да прекрачи Желязната завеса на изток. И успява - 2 месеца преди да падне Стената. Историята му е достойна за роман, тя е и описана от Матиас Фрингс, който го е познавал лично в книгата „Последният комунист. Мечтаният живот на Роналд М. Шерникау”. Животът му започва тъкмо на Изток, в работническия град Магдебург, където той е роден през 1960 г. Майка му Елен, медицинска сестра и „другарка” от КП, го отглежда и възпитава сама до шестгодишната му възраст. Тогава двамата напускат ГДР в багажника на автомобил, само за да може Елен да се събере с бащата на Роналд, който имал нужда от баща. Въпросният татко е избягал доста преди това, защото имал нечисти сделки и го грозял затвор. В годините, в които бягствата на Запад не винаги са успешни, това се оказва безпроблемно. 

Роналд М. Шерникау

Проблемите идват след него. Във ФРГ бащата ги посреща, отварят бутилка шампанско ... и им съобщава, че е женен и има две деца. Елен се стъписва и когато отново е в състояние да разсъждава трезво, си дава сметка, че не е никак безопасно да се върне обратно. Остава в градчето Лерте до Хамбург заедно със сина си, но и двамата са там преди всичко телом. Четат източната преса, гледат телевизията на ГДР, Роналд израства с Манфред Круг и сериите с него, както и с осенилото го малко по‒късно усещане за себе си като за човек, който се разбира прекалено добре с момичетата. Най‒вече поради факта, че те не са му интересни по начина, по който го интригуват мъжете. Веднага след матурата и успеха на книгата през 1980 г. Шерникау напуска омръзналата му до болка и еднообразна Долносаксонска провинция. Следва, повече проформа, германистика в Свободния Университет в Западен Берлин и гледа на себе си като на писател, който иска и трябва да живее от професията си. През 1986 г. обаче дългогодишната му мечта е изпълнена. Все още това не е лелеяното завръщане и заселване в ГДР обратно, но е път в тази посока ‒ като първи и единствен гражданин на ФРГ той получава възможност да учи в Института по литература в Лайпциг, където се изучават не само тънкостите по издаването на белетристика, но и философия и политическа икономия. След приключването на следването, през 1989 г. той отново трябва да се върне, макар и с нежелание, в Западен Берлин. През 1989 г. обаче най‒сетне преместването му в ГДР се случва. Писателят от 1 септември става гражданин на ГДР, тържествено демонстрира новия си паспорт пред камерите, получава жилище в Берлин‒Хелерсдорф (един от столичните квартали) и платен пост в издателство Хеншел. Няма паспорт за пътуване, няма и телефон. Всичко това го доближава до средностатистическото източногерманско битие, но точно тогава, когато най‒сетне Шерникау е постигнал всичко, за което мечтае, то се събаря за една нощ заедно с Берлинската стена...

Стената „пада” вечерта на 9 ноември 1989 г., когато по телевизията е съобщено решението на правителството на ГДР да отвори границите на държавата за свободно пътуване на своите граждани. Репортер пита говорителя: „Кога решението влиза в сила?”. Говорителят на правителството започва да търси в документа някаква дата и в смущението си казва: „Влиза в сила веднага”. Час по-късно хиляди жители на Източен Берлин се втурват към пропусквателните пунктове на стената и нищо не може да спре хода на историята.


строежът на Стената 


На 12 юни 1987 г. тогавашният американският президент Роналд Рейгън изрича пред Бранденбургската врата съдбоносните думи: „Мистър Горбачов, отворете тази врата, махнете тази стена!”


Мемориал на жертвите 


днес макет ни показва някогашното разделение на Берлин 


Бернауерщрасе днес