И украинци са лели кръв на Шипка

Проф. Сумцов от Харковския университет след задълбочено изследване установил, че в първите редици на руската армия, поела към Дунав, основната маса от войни били украинци, родом от Харковска и Полтавска губерния- Украинци били първите, загинали за Освобождението на България

След овладяване на Свищов армията била разделена на 3 части: Челна, Западна и Рушуцка. Най-голямо значение за изхода на войната имал Южният фронт с корпуса на генерал Радецки и няколко отделения от различни части на Челния фронт под командването на генерал Гурко. Отрядът на генерал Гурко освободил Велико Търново на 7 юли 1877 г., после Елена, победил турците в боевете при Шипка и като разбил турската войска на Реуф паша, освободил Казанлък.

След освобождението на Търново за негов губернатор бил назначен възпитаник на Полтавския кадетен корпус - генерал-майор Домонтович. Освобождението на Търново било ознаменувано в градовете Полтава и Кременчук като голям празник. В Полтавската градска градина бил организиран многохиляден празник, а в театъра представен благотворителен спектакъл, като събраните пари били предоставени за освобождението на България.

Жителите на Кременчук, въпреки че градът бил пострадал от голямо наводнение, събрали средства, които натоварили на две влакови композиции и ги отправили към Дунав. Те събрали и валянки, кожуси и други дрехи за войските, които воювали в България.

От 9 август 1877 г. украински полкове, част от руската армия и български опълченци започнали боевете на Шипченския проход в централната част на Стара планина. Положението на гарнизона начело с генерал Столетов, в редовете на който били 3 батальона от 36-и орловски полк, 5 дружини българско опълчение и 4 казашки стотни, се оказало в твърде неизгодна позиция. В непоносимата жега бойците преминали с маршова стъпка до Шипка и още първия ден заедно орловци и артилеристи от 9-а артилерийска бригада отблъснали 10 атаки на противника. За следващите 2 дни защитниците на Шипка отбили 14 атаки на османската армия, но врагът ги обграждал от всички страни. Генерал Радецки изпратил в помощ на защитниците на връх Шипка част от 35-и брянски полк начело с полковник Липински и Шипка била спечелена.

Само в първите дни на боевете при Шипка загинали повече от 3400 войници от руската армия, от които 140 от Полтавска губерния служили в три полка: в 35-и брянски, 132-ри бандерски и 53-та волинска пехота. Сред загиналите бил и по-малкият брат на украинския писател Панас Мирний и много други. За героизма и мъжеството, които проявили не само в боевете при Шипка, хиляди офицери и редови войни били наградени с ордени и медали. Сред удостоените с ордена "Свети Георгий" IV степен били командващият 33-ти елецки полк офицер Безрук, офицер Гиря и много други украинци. По потвърдени данни

79 випускника от Полтавски кадетски корпус воювали за България.Те участвали в боевете на Шипка и много други битки, като 8 от тях станали кавалери на Георгиевския орден - командирът на II бригада от 11-а пехотна дивизия - генерал-майор Бискупский, непосредствен участник в боевете на Шипка, от 35-и брянски полк капитан Пащенко, адютантът на генерал Скобелев, капитан Карпов и др. Златно оръжие за героизъм, проявен в боевете, получил Никола Биков от полтавското село Яновщина, Александър Данилевский, също от Полтавска губерния.
Много полтавци паднали и в трите щурма на Плевен и в следващата най-близка битка след Шипка - Шейново. Изключителна помощ оказали медицинските работници от Полтавско и Кременчукско. Кременчукските военни болници No 50, 63 и 66, създадени в Свищов, продължили да работят и след Освобождението на България. В тях била организирана главна превързочна станция с отделения за сортиране и етапни пунктове. В тези изградени болници са били обслужени повече от 100 000 ранени в бойните действия.
От първите дни на войната в кременчукската болница No 63 в Свищов работил ученият и съратник на Пирогов проф. Никола Склифософский, дълги години работил и живял в Полтава, оказал изключителна помощ на ранените при боевете на Шипка и Плевен.

Хиляди болни и ранени са минали през полтавската военна болница No 67.Тя била ръководена от полтавския лекар Волкенштейн. В полята около с. Горна Студена, Великотърновско, спят вечен сън над 4000 войници, в това число 634 украинци от Полтавска област, загинали при боевете на Плевен, Шипка, Никопол и други по време на войната 1877 - 1878 г. Близо 420 паметника били издигнати от българския народ в памет на войните освободители. Най-монументален и величествен от тях е храм-паметникът в град Шипка. Мраморните плочи, положени в костницата към храма, увековечават паметта на загиналите от 33-ти елецки, 34-ти севски, 35-и брянски и 36-и орловски пехотен полк от Полтавска губерния.
Списъците на загиналите войни - 976 редови и офицери, са били публикувани в "Полтавските губернски ведомости" и в "Полтавските епархиални дневници".
Руско-турската война 1877 - 1878 г., в която проляха кръвта си хиляди руснаци, украинци, български опълченци и други войни, влизащи в състава на руската армия, и подписаният в Сан Стефано мирен договор на 3 март 1878 г. откриха пътя на България за политическа самостоятелност, пътя към създаване на суверенна държава.
На 25 май по инициатива на Генералното консулство на Украйна във Варна и с подкрепата и участието на областния управител Яни Янев и кмета Кирил Йорданов, с участието на официалната делегация от Украйна, ръководена от губернатора на Одеската областна държавна администрация Сергий Гриневецкий, бе положена първата копка за изграждане паметник на загиналите украинци в боеве по българските земи.