Век от рождението на Борис Машалов

Роден e в град Севлиево в семейството на потомствени занаятчии и певци. Певческият талант на Машалов проличава още в ученическите му години, когато заедно със сестра си има участия на празници на училището, в което учат. Изучава бояджийски занаят и заедно с братята си се мести в София. Докато върши работата си из софийските улици, пее – изпълнява еднакво добре народни песни, италиански канцонети, песни от градския фолклор. Това кара много любопитни минувачи да се спират и да слушат изпълненията му, а често го викат на бис и го подканят да не спира да пее. Така се запознава с оперния певец Събчо Събев, който му дава основите на вокалното пеене.

борис_машаловЛюбопитен факт за Борис Машалов е, че заедно с братята си участва спортна борба и в кеч мачове. През 1934г. клубът на българските борци – аматьори организира ежемесечни състезания по аматьорска борба на колодрума в София. Мачовете се рекламират като “свободна американска борба“. Те не привличат множество хора, но поставят началото на кеча в България. Всяко състезание завършва с демонстративен сблъсък между Борис и Серафим Машалови. Братята са перфектни професионалисти и добри българи. Най – големи постижения в борбата има Борис. На държавния шампионат през 1942 г. става шампион. За Машалов обаче спортът не е начин за изкарване на прехрана, именно за това избира песента, защото в нея се чувства най – силен.

През 1937 г. в Прага записва първата си плоча. В същата година гласът му прозвучава за първи път в ефира на Радио София – слушателите са впечатлени от внушителното изпълнение на песните: „Денчо буля си думаше”, „Заблеяло ми агънце”, „Зън, зън, Ганке ле”. Този дебют в радиото кара Борис да свали от репертоара си градските и шлагерни песни и да се насочи към народните.Това поставя началото на творческата му дейност като певец на народни песни. През 1949 г. е назначен от Сирак Скитник за солист на Ансамбъла за песни и танци на армията. С тях обикаля по концерти, както в България, така и в чужбина. През 1954 г. пътуват на турне Урал – Сибир – Китай. За едно от участията в Пекин научава „Заблеяло ми агънце“ на китайски и я изпълнява пред 50 хиляди души. Когато свършва изпълнението, целият стадион става на крака.

По – късно напуска ансамбъла и създава популярната група за народни песни „Наша песен”. Тук заедно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов обикаля цяла България и изнася концерти по села и градове. Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно – битовите.

заблеяло_ми_агънцеПесните си Борис Машалов изпълнява с виртуозно майсторство. Дейността му като изпълнител е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си – лични или служебни, той винаги търси народни песни. Всеотдаен е в работата си, не жали нито време, нито сили, нито средства. На много от участията си изпълнява песни по желания на публиката. Пее без микрофон, заради силния си, внушителен глас. Песните в репертоара му са тъжни и хуморески, способни да разплачат и разсмеят всекиго. Сред най – известните от тях са „Заблеяло ми агънце“; „Мятало Ленче ябълка“; „Провикнал си е Никола“; „Недо ле, Недке хубава“; „Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш“; „Вино пият петдесет юнака“; „Китка ти падна, Дено“. За изключителния му талант е награден с званието “Майстор на естрадното изкуство”, орден “Кирил и Методий” II – ра степен, а посмъртно с орден “Кирил и Методий” I – ва степен. Около 60 негови песни са включени в „Златния фонд“ на БНР.

Борис Машалов и неговите незабравими песни ще останат завинаги в българската фолклорна съкровищница. Днес ви представяме „Заблеяло ми агънце“, песента, която когато Машалов пеел, публиката слушала в захлас – просълзявала се. Останала незабравима, тя е способна да разчувства всеки слушател и до днес.



Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.

Тодор на агне продума,
„Агънце байно рогато,
защо ми жално заблея,
та ми стадото разблея?

Дъл не ти трева зелена,
или ти вода не стига?“
Агънце жално продума,
„Байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?“

Тодор на агне продума,
„Агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадух.“

Агънце жално продума,
„Помниш ли байно Тодуре,
кугато Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.

Ти покрай бряга ходяше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведи.

Помниш ли какво убеща,
каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?“

Тодур си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи му кавал убливат.