България в моите мечти, останали за някого разбити

От 1996 година Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и до днес провежда литературен конкурс “Стефан Гечев”. Благодарение на този конкурс през 2003 година се осъществи моята заветна мечта на детството да посетя България, да се запозная с прародината, да се докосна до онази, за която често разправяха в моето село в Украйна. Спомням си и за България, първите гледки след пресичането на Дуранкулак не бяха особено впечатляващи, защото царевични полета имахме и ние в Бесарабия. Макар и родна, но все пак с малка разлика прозвуча българската реч във Варна. Тогава се сблъсках за пръв път с жестовете “да” и “не”. Пътят за София премина през Велико Търново. Това, което видях наистина ме впечатли и макар, че бях изморен от дълъг път, очите ми се взираха във все новите и нови планински върхове, български къщи, дори и в познатите магаре и каруца. Не вярвах, че съм в България! Какви емоции, и какви преживявания кипяха вътре в мен, 16-годишно момче, бесарабско българче. Посещението на висшите институции в София, закусване с пресни баници, наблизо до Дондуков, екскурзии в Археологическия и Националния музей, Боянската църква, пътуването до Копривщица, Роженски манастир и Мелник, организирани от Станини Дешева, а също така интернационалната група деца и само десет дни в нашата прародина България...От тогава твърдо реших, че ще следвам в България! Днес, на петата година от следването, изобщо не съжалявам, че съм направил този избор, въпреки многото трудности. Тук аз намерих своето място, реализирах се до толкова, до колкото имах желание и възможности. Надявам се най-накрая да стана и български гражданин. Спомням си и думите на г-жа Дешева, че ДАБЧ планира да събере всички участници-победители на този конкурс на 10-годишнината през 2006 година! Представяте ли си колко е добра тази идея да се съберат около 150-200 души, участвали като деца в този конкурс! За голямо съжаление тази идея не се осъществи. Реализацията й остана в неопределено бъдеще. Освен това 2003 година бе последна година, когато ДАБЧ поемаше разноските за 10-дневното пребиваването на децата в България. Наградите вече не се връчват на Дондуков, а в съответните посолства и консулства на съответните държави.
А днес дори не е известно ръковоството на ДАБЧ, такова няма. Та дали реализацията на едни детски мечти на българчета, живеещи извън България е най-важният проблем на ДАБЧ и на Правителството!? Въпреки всичко, остава надеждата, че за 15-годишнината на конкурса ще има голямо събиране и дано да се върне тази практика за организиране на посещения в България за едни малки българчета, някъде там по света, все пак някога да се докоснат да своята прародина!

Максим Димитров, Украйна

В официалния сйт на Държавната агенция за българите в чужбина в раздел структура е представена нагледно тази на агенцията. Но когато всеки, който се интересува, кликне върху председател и съответните две дирекции се появяват празни полета. При по-внимателно търсене се оказва, че агенцията има зам.- председател, който е представен със снимка и кратка биография - докторът по история Йордан Янев. Повече от 15 години той работи в ДАБЧ. Агенцията има и главен секретар - дипломатът Стефан Николов, който заема този пост от юни 2002 година. От сайта обаче не става ясно дали това са единствените двама служители или има още такива в Държавната агенция за българите в чужбина. Последната публикувана информация е от 19 октомври 2008 година - "Ивайло Калфин: днес сме отговорни за "езиковата" емиграция."