”Екзакта”: БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ

Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ?

61% от българите твърдят, че управлението на ГЕРБ няма алтернатива сред парламентарно представените партии. Така мислят и над 80% от избирателите на ГЕРБ.

Още по-безалтернативно изглежда управлението на ГЕРБ според отговорите на въпроса: „Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ сред партиите извън парламента?". 86% от българите в края на май 2016 г. отговарят, че подобна алтернатива няма.

Кабинетът ще изкара пълен четиригодишен мандат според 58% от българите. Три пъти по-малък е делът на преценяващите, че са възможни предсрочни парламентарни избори - 20%. Предсрочни избори по-често от останалите очакват избирателите на БСП, на Атака и особено тези на ДПС.

92% от избирателите на ПП ГЕРБ са убедени, че тяхното второ правителство ще оцелее до самия край на мандата си.

Електоралните нагласи към края на май 2016 г.

ГЕРБ е първа политическа сила с електорален дял от 26,5% от пълнолетните българи, а БСП е втора с 15,4%. Непосредствено след своя конгрес, социалистите се връщат до най-високите си електорални стойности от последните три години, което показва, че при тях протича процес на мобилизация на твърдото ядро. Предизвикателство пред новото ръководство на социалистическата партия ще бъде спечелване на доверието на вече разочарованите леви избиратели, както и привличане на периферен вот.

РБ се нарежда на трето място с 5,6% от имащите право на глас българи и така запазва без значими промени електоралния си дял от последната година. Същото важи и за ПФ, за които в момента биха гласували 4,5% от пълнолетните българи. АБВ в края на май има 2,6% електорална тежест и през последната година поддържа стойности в рамките на около 3% от вота на всички българи, което засега им гарантира представителство в следващ парламент (3% е дял от всички имащи право на глас, а не от гласуващите).

Има известно свиване на електората на Атака до 1,5%-ов дял от всички избиратели. При подобен резултат партията трудно би се преборила за присъствие в парламента.

След учредяването на ДОСТ, регистрираме леко свиване на електората на ДПС. Паралелно с това, обаче, забелязваме премълчаване на електоралните намерения с аргументите, че избирателите не са се ориентирали коя формация ще подкрепят. Към края на май 2016 г., декларираният вот за ДПС възлиза на 5,4%.

Вторичният прочит на данните показва, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 г. Най-много свои бивши избиратели са запазили БСП, ГЕРБ и ДПС - по над 80%. ПФ, АБВ и РБ са запазили по около две трети от избирателите си.

Обществен отзвук на актуалните събития от месец май 2016 г.

Политическият календар през месец май беше наситен със събития, сред които конгреса на БСП и националната конференция на АБВ.

31% от интервюираните посочват, че са следили работата на 49-тия конгрес на БСП, а 69% не са проявили интерес към работата му.

34% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че одобряват избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Двойно по-нисък е делът на неодобряващите този избор. 79% от избирателите на БСП одобряват избирането на К. Нинова за председател на партията.

По около една трета от българите очакват избирането на Корнелия Нинова да разшири влиянието на БСП в страната, да направи от БСП силна лява опозиция на управляващите и да благоприятства създаването на широка лява опозиция, която да включва и други леви партии.

Значимо е общественото внимание и по повод на излизането на АБВ в опозиция и напускането на Ивайло Калфин от поста вицепремиер и министър на труда и социалната политика. 54% от българите заявяват, че са проследили с интерес тези събития. Одобрението за излизането на АБВ от управленската конфигурация е по-висок дял от неодобрението (35%:27%).

Оттеглянето на АБВ от властта се одобрява от хора на възраст над 59 години, от високообразовани респонденти, от живеещи в големи лишения и бедност, както и от жители на столицата. Видно е, че това решение на АБВ среща подкрепа не само от левите избиратели. Напускането на Ивайло Калфин от постовете му не поражда еднозначни оценки. На три приблизително равни дяла се разделят хората, които одобряват и неодобравят напускането му или не могат да преценят.

Георги Първанов е фигурата с най-голям обединителен потенциал вляво, следван от Корнелия Нинова. 15% от българите гледат на Г. Първанов като на обединяваща левицата фигура, а 10% мислят същото за Корнелия Нинова. Имената на Първанов и Нинова се посочват най-често от хора на възраст над 50 години, от жители на градовете-областни центрове и селата, от избиратели на БСП и на АБВ. Макар и с по-скромни дялове от по около 4-5%, като обединители на лявото са посочени още Стефан Данаилов, Ивайло Калфин и Мая Манолова.

Президентските избори - стратегии, очаквания и изисквания към кандидатите

В публичното пространство битуват представи, според които самостоятелен кандидат на ГЕРБ е много вероятно да спечели предстоящите президентски избори. Респондентите поставят под въпрос възможностите на всички останали партии самостоятелно да се преборят за президентското място със свои кандидатури. Най-често в успеха на самостоятелен кандидат на ГЕРБ вярват хората на възраст под 60 години, образованите и заможните респонденти, жителите на градовете и над 80% от избирателите на ГЕРБ.

В успеха на самостоятелен кандидат на БСП вярват 12% от интервюираните. Една пета от българите преценяват, че големи шансове срещу кандидата на ГЕРБ има единствено широка коалиция, включваща леви, патриотични и центристки формации, а не тясно партиен кандидат. Подобна коалиция е приемана добре от най-възрастните българи, както и от жителите на малките градове и на селата. Във възможностите на подобна коалиция вярват 53% от избирателите на БСП и 52% от тези на АБВ.

35% от избирателите очакват на предстоящите президенски избори БСП и АБВ да номинират обща кандидатура.

Много важен щрих от масовите очаквания към бъдещия президент е изискването той да е независим от изпълнителната власт. 69% от българите заявяват, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението, а не за такъв, който да е негов придатък.

51% от българите заявяват, че определящото в техния избор за президент са качествата на кандидата. За 31% от българите е важно кандидатът, за когото ще гласуват да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да гласуват за независим кандидат.

Подобни резултати екипът на „Екзакта" получава не за първи път. Стана обществено престижно да твърдиш, че гласуваш за личности и правиш мажоритарен избор, но реално да постъпваш по различен начин.

Данните от настоящото изследване не дават основание да се говори за доминиращо обществено очакване към бъдещия президент. Регистрираме съизмерими дялове от респонденти, които поставят три акцента върху това:

- президентът да бъде социално чувствителен (34%);

- президентът да е толерантен и консенсусен (31%);

- президентът да е „човек със силна ръка" - твърд, решителен и безкомпромисен (35%).

За социално чувствителен президент се обявяват предимно жените, хората с ниско образование, бедните, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства, избирателите на БСП и на ДПС, както и политически апатичните българи.

За толерантен и консенсусен президент се обявяват хора на възраст под 50 години, жители на градовете на страната и представители на етническите малцинства.

Избирателите на ГЕРБ, на Атака и на ПФ предпочитат да гласуват за президент със „силна ръка". Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъжете, хората на възраст между 30 и 40 години, както и тези на възраст между 50 и 60 години и жителите на градовете-областни центрове.