Генетична болест „ражда” вампирите

Людмила Габровска

Темата за вампирите стана толкова актуална напоследък, че почти няма режисьор или писател, който да не е изпробвал силите си в нея, съобщава вестник Монитор. Резултатът - десетки бозави творби, които повтарят омръзнали на всички страховити сюжети. Но интересът към кръвопийците даде повод на учените да припомнят кои са всъщност най-интересните загадки, свързани с тях. Изследователите са категорични, че вече напълно са разбулили тайните на вампирите и всички зловещи истории крият не реални факти, а единствено незнание.

След подробно проучване на легендите в различни фолклорни традиции историците заключават, че описаните случаи имат чисто медицинско обяснение. Безспорно е, че една определена болест придава симптоми, дефинирани в миналото като „вампирски прояви". Тя се дължи на генетичен дефект, заради който е нарушена функцията на хемоглобина в кръвта и засегнатите от нея се нуждаят от спешно кръвопреливане, за да живеят. Но преди векове тази манипулация не е била практикувана, а малцината лекари, които експериментирали, довеждали до фатален край пациентите си, тъй като още не били известни особеностите на кръвните групи. Така болните били оставяни на произвола на съдбата, а с напредъка на болестта разумът им толкова помътнявал, че те полудявали и започвали да пият човешка кръв - като единствен начин да продължат живота си. Заболяването им, наречено порфирия, ги правело алергични към слънчева светлина и денем те получавали обриви - така се родила легендата за съществата, които могат да живеят само нощем и да пият кръв, за да оцелеят.

Науката дава обяснение и за другите им характерни белези - болестта поразявала венците им и това довеждало до оголване на кучешките им зъби, които легендите превръщали в страховити. Освен това страдалците имали непоносимост към силни миризми, като например чесън, и така възникнала идеята, че той е в състояние да ги прогони. На базата на тези медицински факти историците стигат до извода, че всички легенди за вампири са силно преувеличени разкази за хора, които или са страдали от болестта, или нарочно са се представяли за страховити, за да плашат враговете си. Такъв е случаят с митичния граф Дракула,зад чието име се крие владетелят на Трансилвания Влад Цепеш (1431-1476). Той имал навика да набучва на кол враговете си, които в различни исторически периоди варирали от унгарци до турци. Жестокостта му е вън от съмнение, твърдят изследователите, но със сигурност зловещият граф не е пиел кръв. Съмнителна е и демоничната легенда за унгарската графиня Ержейбет Батори (1560-1614). Според съдебното дело срещу нея тя убила стотици млади момичета, за да пие кръвта им, като се надявала така да запази свежестта на кожата си. Но според други сведения цялата й слава на злодей е скалъпена от враговете й от средите на Хабсбургите, които искали да заграбят земите є. Някои архивни документи сочат, че графинята не само нямала нищо общо с вампирите, но дори била твърде милосърдна и се грижила за бедните, а освен това била твърде образована за времето си - владеела 4 езика и се интересувала от астрономия.

Подобни са случаите и с всички останали известни кръвопийци - те били или наклеветени от враговете си, или болни от порфирия, или просто мерзавци, за които животът на другите хора не струвал нищо и с лекота убивали, но без това да е свързано със свръхестествени прояви. Има и четвърти вариант - психическо заболяване, страдащите от което са убедени, че могат да оцелеят само ако пият кръв. Тази обсебеност се нарича хематомания и болните от нея никак не са малко - около 100 000 в световен мащаб. Това страдание не е характерно само за модерната епоха - вероятно е познато още на древните шумери и вавилонци, които първи споменават за демони, които пият кръв. Образи на вампири присъстват и в легендите на египтяните и китайците, но са особено разпространени във фолклорните традиции на източноевропейците. С помощта на модерната медицина обаче вече е ясно, че митовете за тях не са въз основа на реални факти, а отразяват омразата и суеверията на хората през вековете.

Цигарите отключват заболяването

Според най-новите медицински проучвания много хора живеят с болестта порфирия, без да знаят за нея, тъй като тя не се е проявила. Фактори за нейното отключване са цигарите, алкохолът, прекаляването с хормонозаместителните терапии, диетите и излагането на слънце. Проблемът е, че болестта предизвиква стареене на клетките с голяма скорост и затова децата приличат на старци заради сбръчканата си и отпусната кожа. Установено е, че в световен мащаб боледуват до 5 човека на 50 000 души и че най-много пациенти има в Скандинавия и сред потомците на белите заселници в Южна Африка.

Първите книги за демони са на 8 века

Първите изследвания, посветени на вампирите, се появяват през 12-и век, но едва през 1481 г. са събрани всички съвети срещу тях в „Чукът на вещицата". През следващите столетия се издават и други подобни наръчници като „Магия след смъртта" на Шарл Фердинанд дьо Шару от 1706 г. и „Дисертация за появата на ангели, демони и призраци" от френският монах Аугустин Калме от 1746 г. Но едва романът на Брам Стокър „Дракула" от 1897 г. носи световна известност на тези легенди. През последните 5 г. много автори пробваха перото си в жанра, като най-голям успех спечели Стефани Майър с поредицата си „Здрач". Мненията за нея са противоречиви и Стивън Кинг дори я нарече „евтина преписвачка", но това не пречи на милионите є фенове. Световен успех имаше и екранизацията по книгата, както и други филми по известни романи, като например „Интервю с вампир" (1994) по Ан Райс. През последните месеци в България голяма популярност спечели романът „Покани ме да вляза" на шведския писател Йон Линдквист, който също бе филмиран. (Монитор)