Кървавата графиня обичала да трепе девойки

Ще се върнем няколко века назад към „Престъплението на ХVІІ век”. За прословутото престъпление на Кървавата графиня Ержебет Батори са писали поети, безпощадното й изражение е увековечено от художник, за нейния живот е написан роман. Историята за престъпленията на графинята е изследвана от правна гледна точка от двама унгарски професори криминалисти.

Ержебет Батори е родена през 1560 година. Фамилия Батори били една от най-влиятелните протестантски фамилии в Унгария и мнозина от тях са известни като военноначалници, политици и чиновници. Прадядото на Елизабет - Стефан Батори се сражавал заедно с Влад Дракула в една от най-успешните му битки за запазване на трона, а нейния братовчед става принц на Трансилвания през 1571 година, а по-късно е избран за крал на Полша.

На 15-годишна възраст Ержебет се омъжва за Ференц Надашди и заживява като другите жени на тогавашните богаташи. Нейният мъж бил смел войник, който често ходел на война, за да защитава властта на Хабсбургския император. Двойката има 4 деца – три дъщери и един син. През 1604 година граф Ференц Надашди умира сравнително млад – на 49-годишна възрас и Ержебет Батори поема управлението на именията им. Нейните вече големи деца са били задомени и тя нямала грижи за тях.

Скоро, около 1-2 години след смъртта на графа, започнали да се носят странни слухове за графинята. Нейните крепостници около замъка Чейде в Горна Унгария започнали да живеят в постоянен ужас. Тези, в чиито семейства имало подрастващи девойки, търсели далечни роднини, за да ги изпратят при тях, колкото е възможно по-далече от замъка. Носели се слухове за магии, лоши духове, започнали да изчезват млади жени, прислугата в замъка непрекъсното се сменяла.

През лятото на 1610 година единият от зетовете на графинята потърсил кралския наместник Дьорд Турзо, някогашен приятел на покойния грах Ференц Надашди, и го помолил да разкрие истината около замъка Чейде.

Отначало кралският наместник не вярвал на слуховете, протакал разследването до края на годината, когато изненадващо се появил в замъка Чейде заедно с двама от зетовете на графинята – граф Зрини и граф Другет. Въоръжената свита нахлула в крепостта на замъка и поставила графинята под стража. Въпреки нейните протести дошлите влезли в цитаделата и, според тогавашните записки на кралския наместник, пред тях се разкрила страшна гледка. В една от стаите намерили непогребан труп на жена, който от дълго време бил оставен заключен, а друга жена с намушквания и смъртоносни удари лежала в следващата стая.

Решението е било взето бързо – окована е прислугата на графинята, а самата тя е затворена в цитаделата на замъка. След няколко дни в замъка на Турзо се събрал съдът, за да издаде присъда за ужасните злодеяния на Ержебет Батори. Но! – тя отсъствала – била затворена в замъка си и можела да се среща само със свещеници, пред които постоянно ругаела и хулела всички – и бога, и хората.

Според останалите в библиотеката на семейство Турзо документи пред съда били изправени три старици – Илона Йо, Доротя Сентеш (Дорко) и Каталин Беницки, и един млад мъж – Йоханес Уйвари, по прякор Фицко.

По време на деветдневния процес не се получил отговор на най-важния въпрос – колко са били жените и кои са те, кои са имената на измъчените до смърт от садистичната господарка на замъка. Лакеят говорел за 37, едната старица – за 30 жертви; на друго място в документите от процеса се споменава за 80 жени. Според носещите се слухове сред народа на съвестта на графинята тежали повече от 300 живота на млади жени.

                               

Ержебет Батори – картина на Ищван Чок, 1893 г.

Лакеят Фицко признал на процеса, че са залъгвали момичетата, че ги наемат като слугини или за друга работа в замъка. Намереното умряло момиче било доведено от хърватско село. Стариците редовно омотавали ръцете на жертвите с връв така, че те почернявали като въглени. След това ги биели дотокава, докато телата им се нацепвали; биели ги по дланите и по стъпалата толкова дълго, че веднъж изброил 200 удара. А ако и след това някоя оставала жива, Дорко й нарязвала ръцете на юфка с нижица. Илона Йо пък ги бодяла с игли, особено когато някое момиче не успявало навреме с даденото й плетиво – това бил поводът веднага да се отиде в стаята за мъчения. В тази стая често им изгаряли устните или други части на тялото с маша за къдрене на коса или с желязо за гладене на дрехи. Понякога пред графинята стоели по четири-пет голи момичета и младежите ги гледали. След това измъчваното момиче го изнасяли голо навън на студа и го поливали със студена вода, за да замръзне и да умре. В село Предмер пък поставили едно момиче до шията в студена вода, защото си позволило да избяга преди това от графинята.

Илона Йо обвинила самата Ержебет Батори. Тя разказала, че видяла как графинята нажежила ключ на огъня и след това с него изгорила ръката на едно момиче. При друг случай, след като намерила пара в една девойка, тя я нажежила и я залепила за ръката й. През лятото пък, в Шарвар, графинята съблякла гола една далечна роднина на графа, намазала я с мед и я държала така цял ден и нощ, за да я ядат гадините. На други момичета палела напоена с мазнина хартия, пъхната между пръстите на краката им. Мъченията се извършвали в „огнените къщи” на замъците.

Каталин Беницки признала, че веднъж г-жа Дорко убила едно след друго пет момичета в замъка Чейде. Подредили ги на куп под едно легло и ги засипали с лененеи стъбла. Тъй като труповете престояли твърде много дни без да бъдат погребани, целият замък се бил вмирисал. По-късно момичетата били заровени в стар трап за жито.

Престъплението на века било ограничено пред съда само до процес срещу три стари слугини и един лакей. Обществеността както в Унгария и Австрия, така и в съседна Чехия била разтърсена от родените от жестокостта слухове и желаела строгото подвеждане под отговорност на графинята. Както често се случва, някои пък посрещали с недоверие слуховете за извършените злодеяния.

Имало и акции в защита на графиня Ержебет Батори – кралският наместник Дьорд Турзо бил заплашван както от сина на графинята, така и от един от нейните зетове. Но наместникът не отстъпил, той подвел под отговорност графинята. И тогава започнала тактиката на протакането. Позовавайки се на болест, празници, заетост и редица други причини, унгарските велможи отклонявали започването на процес срещу Ержебет Батори.

Самата съдба им се притекла на помощ – след близо четиригодишно принудително заточение през месец август 1614 година, на 54-годишна възраст, Кървавата графиня умряла и по този начин били решени всички политически и правни спорове, които се водели около нейната личност.