Кербало си е майката! 21 години от кървавата Коледа в база "Индия"

Загиналите

Нашите воини бяха в състава на коалиционните сили за омиротворяване на размирната страна. Този ден влезе в българската история като Кървавия Стефановден.

Някъде около седмица след кървавия атентат бях в град Кербала и двадесетина дни живях в другата база та батальона. Там бяха преместени и оцелелите момчета от база "Индия".

Видях оклюмалите физиономии на повечето от миротворците ни, но и настръхналите дула на командосите от специалните сили.

Един от ефрейторите бе изписал на каската си имената на загиналите и заканата: "Ще отмъстим за вас!".

Усетих, че много от началниците се скриха зад гърба на командира подполковник Петко Маринов и дори един от тях бе доскоро генерал в армията..

С очите си , от стотина метра, видях разрушената до основи призрачна база "Индия", защитена в пъти по-малко от другата база "Кило", с един малък ров като вада пред нея.

Имаше страх. До тоалетната навън в "Кило" се отиваше с прибежки с мисълта да не те улучат с някой куршум.

Помня, че снимките на старшина Мариян Колев, минути след трагедията, видяха бял свят дълго след това.

Помня тягостната обстановка в Централния военен клуб, където бяха изложени ковчезите на загиналите. Помня плача на майките!

Помня, че отец Саръев анатемоса началниците, които не си бяха свършили работата и племенникът му плати с живота си за това.

Припомням, че се води дълго разследване по случая, което не стигна доникъде. Но стана ясно, че нито бронежилетките са били като полските и немските, нито машините и оборудването ни са били на ниво.

Помня, че бе направен малък паметник на загиналите в Кербала, но като че ли отдавна го няма.

Петимата воини, загинали в Кербала, изпълниха своя войнишки дълг така, както се искаше от тях. Те свършиха войнишката си работа, за политиците историята си каза и ще си казва думата.

Ясно е, че майките на загиналите никога няма да простят на началниците смъртта на децата си. "Нека Господ им прости, аз не мога", изрече майката на Антон Петров.

Много е тъжно, че децата на Инджов и Качорин познават бащите си само от снимките.

И тази година другарите на загиналите ще вземат "За почест!" пред гробовете и паметниците им. И тази година са с тях. Не са ги забравили!

Камен Неврокопски