Лош пример! И кметовете масово нарушават Закона за движение по пътищата

Бърз поглед на Закона за движение по пътищата показва, че самият закон дава правомощия и то не малки и на други хора, които имат възможността да въздействат за намаляване на пътно-транспортните произшествия.

Става въпрос за кметовете на общини. Ако някой си направи труда да се порови в интервюта давани както от самите тях, така и от техни служители или проследи изказванията им по време на срещи с граждани, ще установи, че те неведнъж признават, че имат проблем с контрола. Дори и още повече, изтъкват, че нямат законен механизъм за упражняване на общински контрол. Нахалството им стига до там, да прехвърлят топката постоянно към КАТ, като оправдание за бездействието си.

А ако надзърнем в чл. 167 и чл.170а от ЗДвП ще видим, че закона им дава достатъчно права да се справят с проблемите, от които се жалват.  Законът ясно показва, че кметовете не само могат, но и са длъжни да въздействат както върху инфраструктурата и опасните участъци в населените места, така и върху неспазващите правилата на тяхна територия. Интересното в случая е, че от целия този текст, общините виждат и прилагат само т.2 (паяците и скобите) и донякъде т.3(изоставените трошки) от чл. 167(2). Тези им действия са крайно недостатъчни и може би това е една от причините за увеличаване на произшествията, съответно ранените и загиналите в доста от градовете.

През последните години кметовете и техните служители страдат от незнание как да решат проблемите с пътната безопасност по места, но интересното е, че нито се обръщат към неправителствените организации за помощ, нито приемат предложенията и готовите решения, които им се дават от тях.

По информация на Института за пътна безопасност през 2017 година от МВР са наложили само 6 глоби на кметове заради неизпълнение на задълженията си по ЗДвП, като нито една от тях не е на кмет от 5-те най-големи общини в България.