Ние ли лъжем мозъка или той нас?

Когато участва в състезания, Серена Уилямс не сменя при никакви обстоятелства чорапите си, а Тайгър Уудс предпочита да се явява на турнири с червена риза. Майкъл Джордан пък винаги носи под екипа старите си шорти от университетските години. Обяснението е много елементарно - тези обичаи носят на спортистите сигурност. Поради някакви причини те се отнасят към дрехите като към гаранти за постигането на успех - и фактически намирисващите чорапи влияят на величината на постиженията.

Психолозите Робърт Майкъл и Мериън Гари от университета "Уелингтън" в Нова Зеландия са автори на специално проучване в сферата на внушението и самовнушението. Като съвсем не всички примери са така очевидни както тези с талисманите в големия спорт. Често става дума за по-фини сигнали, но със значителна сугестивна сила - при това без повечето хора да осъзнават какво се случва с тях. Може би най-важният научен извод в този план е, че "нашето мислене и поведение се влияят от непосредственото обкръжение в много по-голяма степен, отколкото предполагаме или искаме".

Той си мисли, че червеното му носи късмет

Защо швейцарският шоколад е по-вкусен от китайския?

Този, който продължава дни наред да носи едни и същи чорапи, би искал след първата победа по възможност да влиза в двубоите при едни и същи условия. Така се случва, че безсмислени предмети или начин на поведение се асоциират с успеха и се натоварват с очаквания. "Ако очакваме някакво определено събитие, автоматично задействаме цяла верига от схеми на мислене и поведение, които биха позволили това събитие да настъпи, само че оценяваме погрешно причината за това", пише Робърт Майкъл.

Може да звучи банално, но силата на очакванията върху възприятията и преживяванията на хората е наистина впечатляваща. Например ако противоположните очаквания при дадена задача водят и до противоположни резултати. В рамките на проучванията си учените дали на участниците в експериментите коктейли, които уж съдържали водка и тоник. "Пиячите" очаквали алкохолът да повлияе на сетивата им и действително се почувствали в един момент доста замаяни. При друг от опитите се откроил точно обратният ефект: на участниците бил даден напълно безвреден медикамент с твърдението, че служи за укрепване на боеспособността на войниците при мисия. На фона на тази подвеждаща информация изпилите хапчето изведнъж били много по-концентрирани.

Примерите могат да бъдат безкрай - един и същи шоколад е по-вкусен, ако се вярва, че е произведен в Швейцария, а не в Китай. Една енергийна напитка, чиято цена не е намалена, изглежда по-ефективна от тази с намалената цена. Виното уж е по-вкусно, ако е по-скъпо, а и лекарствата вършат по-добра работа, ако са по-скъпи. Напълно възможно е даден медикамент да се възприеме като стимулиращ, ако действието му е било описано така на пациентите, макар всъщност да им е било дадено успокоително.

Дали хапчето винаги действа?

Мозъкът подвежда

Как все пак би могъл да се обясни този ефект? Психологът Ървин Кърш от Харвардския медицински институт смята, че очакванията на човека са в състояние да променят моментните обстоятелства. И този, който се вслуша в тях интензивно, чува като че ли ехото на своите представи, т.е. това, което иска да чуе. Така например този, който е взел уж стимулиращо хапче, започва да търси сигнали, свидетелстващи за повишаване на дееспособността му, които постепенно ще открие и така ще направи погрешен извод за тяхната причина: ще реши, че всичко се дължи на хапчето.

Б. Михайлов, Редактор: М. Илчева

Дойче Веле - Deutsche Welle