„Прахта” на Илия Павлов е в дома на Дарина във Вашингтон

В 2:15 след полунощ на 17 март 2003 трима мъже спират с тъмносин ван „Мерцедес” Спринт встрани от паркинга на резиденция „Арбанаси” над Велико Търново. От сянката на сградата излиза 4-ти мъж, който ги повежда към поляната отпред. Час и 20 минути по-късно, баба Вера се прибира от малкия частен хиподрум в Арбанаси. Впоследствие тя ще разкаже на племенника и внука си, за няколко странни мъже мъкнещи покрит с одеяло ковчег към тъмен микробус. Според нея, случката била станала в района на резиденцията, приблизително по същото време, на същата дата.
Слуховете относно смъртта на Илия Павлов са стотици. И това е нормално. Той не бе просто един от нас, а бе символ на една цяла епоха, на един цял модел на бизнес и икономическо поведение и стил определил пътя на страната ни през последните 20 години.

Ето какво казва самия Павлов, във фундаменталната си статия за „гущера и опашката” от 1996 година във вестник „Дума”. „С времето престъпниците еволюираха, организираха се и преминаха към по-висш стадий в развитието си. Те натрупаха значителни суми пари. Това им позволява да корумпират почти всичко по пътя си. Пуснаха пипалата си сред силните на деня, включително и на правителствено равнище. Има реална опасност съмнителни икономически формирования, натрупали капитали във времето на беззаконие и безвластие, да се опитат да поставят под свой контрол икономиката, политиката, властта, целия живот на обществото”.

По някакъв начин неговите думи се оказват пророчески, и самият той, най-обвиняваният човек за връзки със сенчести структури и групировки, умира от куршум. На 7 март 2003 г. в 19.45 ч президентът на „Ем Джи корпорация“ Илия Павлов е прострелян в сърцето с един-единствен куршум пред входа на административната си сграда на бул. „Г. М. Димитров“ в София. Петнайсет минути по-късно лекарите в „Пирогов“ констатираха неговата смърт. В държавата настъпи тишина. На другия ден стана ясно, че убийството на Илия Павлов е било изумително просто като технология. Един снайперист застанал на 47 метра от ярко осветения вход на сградата на „Ем Джи корпорация“ в сянката на малка порутена сграда срещу корпорацията, подпрял пушката си на специална скоба и изчакал може би час или два залегнал, докато „в светлината на прожекторите“ не застанал Илия Павлов. След това се прицелил в сърцето и стрелял. Охраната на „Мулти“ шефа успяла да реагира само за да натовари тежко раненото тяло и да го откара до „Пирогов“. Дни по-късно охраната на Павлов ще бъде обвинена, че е действала абсолютно непрофесионално, като го е оставила на осветено място без никакъв „заслон“ - като на стрелбище.

Убиецът се е изтеглил по буренясалото пространство по тъмните улички към Студентски град и изчезнал. Малко по-късно там беше намерен запален „Опел” Астра. Оказва се, естествено краден. Оръжието на престъплението не е открито, но балистичните експерти са категорични, че то не е обичайната карабина „Драгунов“, тъй като нейната сила била по-голяма. Предположенията са, че е стреляно с „Щаер“, една достатъчно модерна, сигурна и скъпа пушка. В обществото преди 7 години плъзнаха всякакви версии и теории. Пръв водещия на сутрешния блок на „Нова телевизия” Милен Цветков подхвана версията, че Павлов е жив, тялото е подменено, а шефът на Мулти е в Аржентина. Истината е, че Илия Павлов нито е получавал заплахи, нито се е чувствал в опасност - иначе охраната му е щяла да бъде значително по-бдителна. Изводът е, че ли шефът на „Мулти“ е подценил някой свой конфликт, или не е разбрал, че влиза в чужди територии, или не е очаквал, че играта, в която се е замесил, е смъртоносна.

Каквато е да е причината за смъртта му, с днешна дата има доста сериозни сигнали, които ни карат да мислим, че тялото на Илия Павлов е отдавна пренесено от гроба в резиденция „Арбанаси”, край Велико Търново.
Според осведомени с историята около тази афера, задачата за това е била възложена лично от съпругата му Дарина Павлова и се е провела в пълна секретност. Госпожа „Мулти” наела два дни след погребението 5-ма души, които на 17 март през нощта отравят ковчега с тялото на съпруга й, покриват с одеяло и с микробус го откарва до крематориум край Севлиево. Там то е изгорено, а прахта поставена в урна, която е предадена лично на Павлова на следващия ден, 18 март. Източниците ни твърдят, че и до днес урната е в дома на Дарина във Вашингтон. Именно тези факти обяснявали и поведението на госпожа „Мулти” през последните години. Почти няма засечен случай в който опечалената Дарина да е посетила официалния гроб на своя любим. Точно това и предизвика неколкократно гнева на бащата на Илия – Павел Найденов. Източниците на „Торнадо” твърдят, че реално Найденов въобще не е знаел за операцията и е научил случайно цялата истина едва преди няколко месеца от разговор със своята внучка.

Екипът нает от Дарина Павлова е бил от изключителни професионалисти, които са получили и помощ от членове от персонала на резиденцията. Според информаторите на вестника, всеки един от участниците и прибрал по 10 000 евро в брой за да държат езика зад зъбите си. Както повечето подобни случаи и този с делото за убийството на Илия Павлов не стигна до никъде. С днешна дата основните теории сочещи възможните причини за стрелбата са ясни.

На първо място това е конфликтът с Косьо Самоковеца за имотите и влиянието в Боровец. Този конфликт безспорно е много интересен, защото Константин Димитров е емблематична фигура от управлението на Иван Костов, който контролираше контрабандните канали в продължение на няколко години. На практика, туризма е и единствения отрасъл, в който Самоковеца е инвестирал официално преживе. Точно „Мултигруп“ пък по това време са овладели изцяло зимния курорт и само отстраняването на групировката би дало шанс на идващите с пари в брой да купят централни хотели. Особено ако те са знаели, че „Мулти“-групата са закъсали финансово. От друга страна обаче, е малко вероятно човек като Самоковеца да влиза в конфликт с Илия Павлов.

На второ място, подозренията за стрелбата срещу Павлов падат около отношенията на „Мулти” с ТИМ. Най-ярък пример за нарушените традиции между авторитетите е експанзията на варненската група ТИМ в сферата на туризма през онези години. По-видимата част от тези конфликти са около курорта „Св. Константин и Елена“. Тимаджии години наред не допускаха на варненска територия да доминира друга силова групировка и овладяха северното крайбрежие. Конфликтът им с Илия Павлов обаче станал прекалено явен през последните месеци на 2003, когато варненци купили мажоритарния пакет от акциите на курорта. По-късно стана ясно, че от неговите активи беше извадена земята. Това е станало с подписа на областния управител Яни Янев преди приватизацията. Според тимаджии, тогава Янев действал под диктата на варненския депутат от НДСВ Борислав Ралчев, който имал връзки с другия кандидат-купувач - „Мултигруп“.
На трето място стои така наречената, „Молдовската връзка”.

Ден след убийството на Илия Павлов, в събота около 15 часа, на светофара пред спортния комплекс „Макси“ в столицата беше разстрелян Степан Рибаков. Молдовецът с българско гражданство е убит в мерцедеса си с автомат „Калашников“, който пък е намерен няколко дни след показния разстрел в новострояща се сграда наблизо. Той бил застигнат на светофара от „Сеат Толедо“, откъдето стреляли по него. Часове след убийството „Сеат”-ът пък е открит опожарен. Той също се оказа краден. Рибаков е бизнес партньор на Димитър Джамов. Впоследствие стана ясно, че Джамов дължи 700 000 долара на молдовска групировка заради доставка на газ пропан-бутан, която той не успял да пласира. Молдовците се изнервили и си поискали парите, а гарант за сделката на Джамов бил именно шефът на „Мултигруп“. Други пък твърдят обратното - че Димитър Джамов е гарантирал за Павлов пред свои партньори за сделка от няколко милиона долара, която се издънила.
Така или иначе по молдовската връзка се натрупват прекалено много случайности. Наглостта на извършителите и на двете убийства, опожарените коли, близките връзки на Джамов с двамата убити също са особено подозрителни.
Друга версия за смъртта на Павлов е „сръбската връзка”.

От 2000 година MG прави значителни инвестиции в мина „Бор“ в Сърбия - един от най-големите медодобивни комплекси в Европа. Корпорацията притежава 35% от мината, а останалото е собственост на дребни акционери. Другите интереси на българската корпорация, свързани със Сърбия, са отново в областта на туризма. Ем Джи е кандидатствала за закупуването на сръбската държавна туроператорска компания „Путник“. Две седмици преди да бъде убит, Илия Павлов заедно с Бояна Попова са били в сръбския курорт Капаоник, който е част от агенцията. В този смисъл родната групировка е имала сериозни интереси около сръбската приватизация, което пък автоматично хвърля подозрения и в тази посока.
Не на последно място стои и „руската връзка”. Връзките и интересите на „Мулти” с Русия са пословични. Приживе Илия Павлов е редовен гост на юбилейните тържества на „Газпром“. Освен това, конфликтът между „Овергаз“ и „Газпром“ и Илия Павлов не е тайна. При фалита на Кредитна банка „Овергаз инк“ загуби много пари. За тях се водят дела в Лихтенщайн и в България, някои от които вече са спечелени от „Овергаз“. Ако някой може да се почувства истински финансово ощетен от смъртта на Илия Павлов, това определено обаче са Дончев и „Газпром“, тъй като това попречи на опитите им да си върнат парите. Така че и тук игрите са достатъчно големи, че да предизвикат смъртта на големия бос.

В крайна сметка, всичко това отдавна е история. Нейните части все по ясни се нареждат и допълват през годините. Но, по-важно е другото - че Илия Павлов стана жертва на бизнес средата, за чието създаване той самият има сериозна заслуга. Той стана жертва на някого, който използва същите силови методи при правенето на пари, както „Мултигруп” от първоначалните си периоди. В този смисъл, „прахта” му своето заслужено и логично място в центъра на капиталистическия свят – Вашингтон..