Разгадан шифърът на Дяволския мост

В този край паметникът е известен и като Шейтан кюприя (Дяволски мост, от турски, б.а.). Според изследователи мостът е построен в началото на ХV век – около 1515-1518 година, като в местните родови предания даже се споменава името на майстора строител Уста Димитър, от близкото с. Неделино. Издигнат е от местен здрав камък, а най-уникалното е, че за 5 века не е поддал нито един зид съоръжението не е претърпяло преустройства или укрепване и е устояло на напора на буйните води на Арда. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м. Той е трисводест, с полукръгли отвори за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”.

Дяволският мост реално е част от античния път „Виа Игнасия”, съществувал още от 5-ото хилядолетие преди Христа. През Средновековието той е възроден и придобива стратегическо значение. Минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Експерти го определят като шедьовър на средновековната архитектура и затова от 24 февруари 1984 г. е обявен за паметник на българската култура, казва кметът на Ардино Ресми Мурад. Балканджиите от Източните Родопи и до днес ги е страх да минават след залез слънце по моста, защото вярват, че ги връхлитат зли сили и ги очакват беди. За произхода на името му има няколко легенди. Една от тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга пък разказва, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, докато вдигал зидовете. Съществува обаче и трето, по-малко известно предание. Според него балканджиите градили няколко пъти мост над бурната река, но тя все го събаряла. Старите дюлгери се отказали да се борят със стихията, вярвали, че трудът им е прокълнат.


Лицето на Дявола

Тогава с тежката задача се заел млад майстор. Той също решил да вгради в основите на моста сянката на любимата си. Но му се появил наяве самият Дявол. Той му разкрил, че за да стане мостът здрав и вечен, трябва така да бъде измайсторен, че да показва лицето на Сатаната. Дяволът обаче поставил и други тежки условия – градежът да стане за 40 дни, образът му хем да се вижда, хем да го няма, да можеш да го докоснеш, но и да няма нищо материално. Ако майсторът се провалял, нечестивият щял да прибере в Ада и него, и любимата му. Сключили облога, а на 40-я ден Дяволът останал изумен, условията били изпълнени, а мостът останал да носи през вековете името на Дявола. Преданието разказва още, че младият дюлгерин умрял скоро и не успял да разкрие тайния код, чрез който се виждало страшното лице. Години наред местните търсили да разгадаят формулата, но усилията им оставали напразни.

„Торнадо” предлага за пръв път на читателите си да видят лицето на Дявола, или поне това, което майсторът е видял и пресъздал преди 500 г. Нестандартната идея хрумва на журналиста от БТА Петър Бакалов, който в продължение на седмица снима и изследва загадката. Лицето на Дямова наистина е перфектно зашифровано и хем го има, хем го няма, можеш да го докоснеш, но и не съществува. Показва се пред очите на хората само около един час през деня, и то при ярко слънце. Шифърът действа и образът се получава само когато се съберат в едно физическият мост и пълното му отражение във водите на Арда, тоест реалното и сянката му. Ако хоризонталната картина се завърти въображаемо на 90 градуса наляво, огромният образ на Сатаната изплува сякаш от отвъдното.

Уникалната гледка може да се наблюдава при слънчево време, в интервала около 11,20 до 12,20 ч., и задължително трябва да се гледа ниско от нивото на самия бряг. През лятото зеленината закрива някои детайли от образа, но зимата и късната есен са най-удачни за среща с Дявола. При по-добро въображение през отделните сезони лицето придобива и различни изражения, но като цяло наподобява на страшна африканска маска, с очи и уста, в които са вписани три други превъплащения на Дявола.

Мая Стоянова