САЩ ни върна в пиратския списък

Главната причина България отново да бъде поставена под наблюдение не се крие във така наречените физически форми на пиратство (производството на стоки-ментета или пиратски оптични дискове), а в растящото пиратство в интернет. Според САЩ тази форма на незаконна дейност е силно разпространена в България и остава почти безнаказана.

"Според американската страна самият факт, че фирмите от САЩ не успяват да продават на българския пазар своите продукти означава, че продуктите са пиратирани, т. е. държавата не полага достатъчно усилия за защита на чуждата интелектуална собственост", коментира за Дойче веле заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров. Във Вашингтон той участва в изслушване, свързано с предстоящото издание на т.нар. пиратски списък за 2014 г.

Димитров представи доклад за предприетите от България мерки за ограничаване на интернетното пиратство. Въпреки тези мерки страната едва ли ще бъде извадена от негативния списък, в който тя попада за втори път.

САЩ залагат на сурови наказания
България не е в най-черната част на така наречения Списък 301, нито е в списъка на държавите под строго наблюдение, но заедно с държави-членки на ЕС като Румъния, Швеция и Италия, тя е набелязана като източник на сериозни проблеми. "Ние сме само в списъка за наблюдение, което означава, че се наблюдава доколко следваме препоръките на САЩ", каза Красин Димитров.

Главната американска препоръка се отнася до преследването и наказването на пиратската дейност. САЩ твърдят, че в България има редовни, масови нарушения на авторските права в интернет чрез незаконно придобиване на музика, филми, игри, софтуер и други. Освен това в страната се регистрират подвеждащи търговски марки, носителите на права не успяват да си получат парите, а съдебните спорове не се решават ефикасно. САЩ смятат също, че съдебната система в България не преследва достатъчно сериозно нарушителите, а издадените присъди не са достатъчно тежки, за да окажат възпиращ ефект.

Американската страна явно смята, че налагането на тежки наказания дори на "дребни играчи" от пиратската сцена в интернет (например участници в обмен на пиратски копия чрез Р2Р сайтове и торенти) може да постигне желания възпиращ ефект. Това виждане беше цитирано наскоро от списание "Форбс". По отношение на американските потребители се визират например наказания като 5 до 10 години затвор и глоби до 250 000 долара. Трудно можем да си представим, че в България, или някъде в Европа, САЩ биха могли да получат подкрепа за подобни мерки.

България е по-близо до Германия, отколкото до САЩ
"Трябва да се търси решение на проблема, но ние не искаме да ограничаваме свободата, за нас в Европа това е приоритет", подчерта в разговора с Дойче веле Красин Димитров. Според него борбата с пиратството трябва да се води както чрез наказателни мерки, така и чрез търсене на финансови и технически решения и разширяване на колективните мерки на държавите. "България полага сериозни усилия за защитата на интелектуалната собственост, особено в областта на софтуерните продукти", посочи заместник-министърът.

Причината е не натиск отвън, твърди той, а промяна на мисленето в самата България, където развиващият се вътрешен софтуерен сектор желае неговите продукти да бъдат защитени. "Добрият контрол върху пиратството е добър и за икономиката", заяви Димитров, който посочи, че българското законодателство за защита на авторските права е по-близко до германското, отколкото до американското. Заместник-министърът смята, че проблематиката не може да бъде решена от една отделна страна, а само в рамките на колективни усилия.

Криворазбраната свобода
Борбата с пиратството ще става все по-трудна, включително в България, поради различните философии, възприети от двете страни на Атлантика, и поради нарастващата пиратска армия в света. Според анализ на "Форбс" броят на интернетните пирати в света започва да надхвърля противниците на пиратството, а анкети в САЩ показват, че 70 процента от американците не виждат нищо лошо в пиратството. Противозаконните действия се възприемат като потребителско "право" и израз на "свобода".

Един уникален анализ на трафика в интернет сочи, че само през януари 2013 година 432 милиона индивидуални потребители в света са изпиратствали някакъв вид съдържание в интернет. От тях 169 милиона са били в Европа. Същият анализ показва, че 64 процента от потребителите в Централна и Източна Европа пиратстват.

"Правото на пиратство" навсякъде се използва най-много за сваляне на филми и порнография - 34 процента от незаконно сваленото съдържание е порнографско, 30 процента са филмите. Останалите проценти се разпределят между телевизионни програми, музика, игри и софтуер. Електронните книги са едва 0,2 процента от пиратските плячки.

DW.DE