Скандал: Сарафов може да мачка подчинени, реши съдия
Както Фрог първи съобщи следователят от националното следствие Страхил Каменички поиска 26 000 лева обезщетение от Сарафов за поведението му на оперативна среща, дни след трагедията в Хитрино. Срещата е била в Шумен, на нея са присъствали разследващите и наблюдаващият прокурор. Сарафов започнал да обижда следователите, включително че са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго.
Специално на Каменички обявил, че има заешко сърце, понеже не бил повдигнал обвинение на „двама убийци“ – двамата машинисти на дерайлиралия влак. Както и че го бил проучил и можел да му образува дисциплинарно производство. По това време машинистите още са били на лечение в психиатрични заведения в Русе и при това положение процесуални действия с тях не са възможни. А дали са „убийци“ може да се произнесе само съдът.
Следователят е внесъл иск срещу Сарафов по чл. 45 от Закона за задълженият и договорите в Софийския градски съд. В исковата молба заявява, че обидите са му нанесени в присъствието на хора, на чието професионално мнение и доверие той държи, а нападките на Сарафов са му причили болки и страдания, научи Де факто.
Самият зам.-главен прокурор, цитиран от bTV, обяви, че истината щяла да излезе по време на делото.
Делото е разпределено на Любомир Василев от СГС, а с определение той обявява иска за недопустим. Защото, според него, дори и за този случай Сарафов имал функционален имунитет.
Съдията цитира чл. 132, ал.1 от Конституцията, според който при осъществяване на съдебната власт съдите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното е престъпление.
Дори и действията на ответника Сарафов да са били с описания неморален и неприемлив характер, са извършени по служба и в качеството на прокурор, преценява съдия Василев, научи De Fakto от магистрати. С други думи – по служба прокурорът може да обижда, натиска, клевети и да излезе сух от водата.
Нещо повече, според определението на съдия Василев за подобни прояви може да се търси отговорност не на конкретния обвинител, а на Прокуратурата на Република България по чл. 49 от ЗЗД. Текстът гласи, че „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“.
Определението не е окончателно и може да бъде оспорено пред Софийския апелативен съд.
Дано следователят да потърси и втора инстанция. Ще е прелюбопитно да чуем и нейната трактовка по въпроса всичко ли може да си позволи един отговорен обвинител, без да носи отговорност за това? И най-вече – правото да обижда влиза ли в служебната характеристика на поста или всеки пак…
Още повече, че това не е първият иск срещу Сарафов – вече имаше такъв от разследващ полицай, който бе оттеглен след като зам.-главният прокурор се извини.
Моля, подкрепете ни.
