Смехотворни крайпътни надписи ни резилят пред европейците

Ана Кочева

Крайпътните надписи и табели не спират да ни развличат с правописни грешки и скудоумно съдържание още от време оно, та до днес. Вярно е, че вече лозунги от порядъка на „Напред към комунизма!” или „Петилетката – за 3 години!” не се срещат изписани под път и над път, но за сметка на това напъните ни, да се поевропейчим, понякога са повече от смехотворни. А опре ли работата дотам да се преведе указателна табела на чужд език комедията става пълна. Николай Василев изхаби доста енергия, изтръгвайки резилящи надписи по някои контролно-пропускателни пунктове, но явно много километри още трябва да овършее министърът, за да внесе порядък в уеднаквяването и правилното изписване на всички.

  Frognews.bg реши да му помогне в тази народополезна дейност и събра някои от по-крещящите случаи, които направо „бодат очите” по трасето Бургас – Варна, че и отвъд. В началото водачът може да се издразни, но на места рискува от смях волана да изтърве, та затова и на водачите бихме били в услуга, превръщайки се в лингвистични навигатори.

  Кой не знае село Ахелой, кой не е слушал за него. Исторически е най-прословуто още от славната Симеонова победа над ромеите през 917 г., но напоследък придоби печална слава и с жестокото наводнение там преди 7-8 години, което отне човешки животи. Човеци гинат и по пътищата преди да се влезе в населеното място, защото скоростта винаги е несъобразена, а шосето е тесничко за бързаците. Напоследък Ахелой се прочу и с една „мултилингвална” табела, която се кипри досами моста на едноименната река. Там е написано „Baden vorbidden”. Явно съдържанието й е предназначено за чужденци. Е, който разбрал - разбрал! Впрочем странното послание би било евентуално достъпно за англоговорящи германци или германоезични англичани. Защото представлява смесица от две думи на два различни езика. Baden е немска дума и означава „къпане”, глаголът forbidden пък е английски – със значение „забранено”. На чист български – Къпането забранено! Колко зор за една табела, която би могла да носи информация с картинка и забранителен символ. Но – не! Трябва явно да покажем, че владеем чуждите езици, и то как!

 Екскурзията продължава нагоре по завоите към Обзор. Там през километър се редуват грамадни прясно изписани табeли с едно и също, иначе твърде важно съдържание, този път на езика на Гьоте. Тук проблемът е само един, на пръв поглед маловажен, но изписването е последователно неправилно на около 10-тина табели и затова дразни; българите – сигурно по-малко, но германците едва ли го оставят без коментар. Защото е нарушено желязно правило в немската ортография – на този език всяко едно съществително име се изписва с главна буква. Закон божи! Да, ама не и по нашите пътища. Затова тъпо и упорито, табела след табела носи надписа „Auf niedriger gang umschalten”, ще рече „Премини на по-ниска предавка”. Този gang, който всъщност трябва да се изпише коректно Gang, вади очите.

Честичко по пътя нататък, както напр. при с. Старо Оряхово, се мъдрят надписи Restorant. Ще попитате – че какво им е? Ами, думичката се пише почти така, ама не съвсем – правилното е Restaurant. Не е голямо чудо, но нали сме европейци. Това, че самите ни крайпътни ресторанти в по-голямата си част не са европейски, е факт, но поне да ги рекламираме като хората. А непосредствено преди Бяла са използвали в наименованието на ресторанта и характерното за източните говори, членуване при собствените имена. В разговор като че ли тази езикова особеност по не прави впечатление – Никито, Анито, Ленчито – запазвам съзнателно и редукцията на гласна е в и. На голяма табела край пътя тук четем „При Жулито – ресторант!” Направо симпатично на фона на другите езикови абсурди.  

 Точно след Приселци пък друга табела ни приканва да търсим „българските улуци”. Ако не е ясно за какво става дума, думата е олук – ед.ч.; олуци – мн. ч. с речниково значение - канавка, канал, водоскок, дренажен кладенец. Думата е от турски произход и на оригиналния турски език си е с „о”, въпреки колебанията при заимстването й в български. Е, една сгрешена буква – с мед да я намажеш...

То и надписът „Рибо-ловен магазин Мираж”, който ни посреща в Каварна, едва ли прави фрапиращо впечатление с неправилното полуслято изписване на прилагателното риболовен, което, както и да го погледнеш, си е една дума. По-вероятно е, хората да се забавляват от не дотам сполучливото име „Мираж” за такъв тип магазин, ще рече – отиваш да пазаруваш в него, а стоката е мираж, нежели рибата, която се очаква да бъде наловена с такъми, закупени оттам.

Върхът обаче си остава друга една рекламна табела. В нея няма нито една правописна грешка. За сметка на това е изключително съдържателна. Колкото и да си блъсках главата, пак не разбрах каква точно екстра предлага. Ако някой е наясно, моля да ми помогне, да се ориентирам. Явно така съм се затлачила в правописното и пунктуационно блато, та не мога да „светна” за най-видимите неща. Трябва и вие да я видите, защото, ако си купите от стоката, която се рекламира, може и да не чуете, за какво точно иде реч. Та, ако минавате между село Рудник и Старо Оряхово – очите нащрек. Там върху грамадна, илюстрирана по подобаващ начин, крайпътна табела, гордо се мъдри следният разбиващ рекламен слоган – „Нечувано! Първата българска тоалетна с безшумна седалка!”

Май е време е министър Николай Василев да предприеме поредния си тур на лов за „красноречиви” надписи и табели, които са на път да ни допрославят из Европа. И да вдигне пръст като един Путин от този плакат...