Пауърс се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г. Самолетът му е свален на 1 май 1960 г. над територията на СССР, което води до криза в съветско-американските отношения.

Пауърс се опитва да се спаси, скачайки с парашут, но е задържан в покрайнините на Свердловск. На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода, но е разменен за съветския разузнавач Рудолф Абел в Берлин на 11 февруари 1962 г. След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Загива при странни обстоятелства на 01.08 1977 г.

Ето последната дума на Пауърс пред съда:

Гари Пауърс: Вие чухте всички релевантни доказателства, и вие трябва да вземе решение за съдбата ми. Признавам, че съм извършил тежко престъпление и заслужавам наказание за него. Аз също искам от съда да вземе предвид факта, че тайната информация за която дойдох не достигна до местоназначението си. Цялата тази информация е в ръцете на съветските власти. Наясно съм, че руският народ ме възприема като враг. Мога да разбера това. Но аз бих искал да подчертая факта, че аз лично не тая неприязън към руския народ. Обръщам се към съда, за да ме съди не като враг, а като човек, който не е личен враг на руския народ, човек, който никога не е бил съден по никакви закони и който дълбоко осъзнава вината си, съжалявам, дълбоко съжалявам!“

Фейсбук