Има ли пръст Казахстан в украинската операция "Паяжина"

37-годишният, родом от Украйна, Артьом Тимофеев , който през последните месеци е живял в град Миас в Челябинска област, е обявен за издирване. Разследващите смятат, че именно там се е намирал центърът на специалната операция „Паяжина“ и е вероятно именно там да са били инсталирани дронове с взривни вещества под покривите на преносими кабини, широко използвани на руски строителни обекти.

След това къщите с дронове били натоварени на камиони и изпратени до военни летища в различни части на Русия. Шофьорите, които управлявали камионите, не подозирали нищо: било им казано да дойдат на определени точки с координати, обещавайки, че товарът ще бъде посрещнат там от тези, за които е предназначен. Нямало хора, които да ги посрещнат: вместо това дронове започнали да излитат от къщите върху камионите и да атакуват летищата.

Въпреки че разследващите така и не разкриха как точно дроновете са попаднали в Русия, някои експерти започнаха да твърдят, че вероятно са били внесени на части от Казахстан. Версията изглеждаше правдоподобна. Миас е само на 150 км от границата с Казахстан и между Казахстан и Русия няма митнически режим. И двете страни са част от партньорството на Евразийската икономическа общност, което позволява свободно движение на стоки между териториите на участващите страни.

„Доставката до Русия можеше да се осъществи от съседна страна, според мен. Не бих се фокусирал върху страната, не бих се опитвал да защитя Казахстан или друга държава, било то Беларус или Грузия. Техническите възможности са налице. Все още има заобиколни решения“, отбеляза политологът и експерт по международна сигурност Рустам Бурнашев в разговор с Current Time веднага след операцията.

Бившият ръководител на Комитета за национална сигурност на Казахстан Нартай Дутбаев (именно Комитетът за национална сигурност отговаря за граничната служба на Казахстан) в интервю за Orda.kz също признава, че е възможно да се прехвърли каквото и да е през дългата сухопътна граница от Казахстан до Русия:

„За съжаление, може да има пунктове, които не се контролират от граничната служба от двете страни“, призна той.

Дутбаев не каза нищо за самите части за дронове и транспортирането им през границата, но отбеляза, че е много по-лесно да се закупят взривни вещества в самата Русия, отколкото да се внесат от Казахстан.

Москва все още не е съобщила официално за участието на Казахстан в ударите по руските военновъздушни бази. Но версията за вноса на компоненти за дронове от Казахстан беше популяризирана от много проправителствени Telegram канали в Русия. А каналът Mash, свързан със силите за сигурност , съобщи , че самият Тимофеев също е напуснал Русия и е заминал за Казахстан няколко дни преди операцията.

В отговор на тези твърдения Астана стартира собствена информационна кампания, за да опровергае слуховете за „казахстанска следа“ в операцията на украинските специални служби. Казахстанският разследващ журналист Сергей Дуванов смята, че по този начин казахстанските власти са решили да изпреварят и са се опитали предварително да оправдаят факта, че доставката от територията на съседната страна е могла да се осъществи.

Като част от тази информационна кампания редица казахстански говорители с различна степен на известност се изказаха през последните дни за факта, че подобни слухове за Казахстан се разпространяват с цел да се всее раздор между него и Русия.

В деня след атаката с дрон официалният представител на Министерството на външните работи Айбек Смадияров нарече „казахстанската следа“ конспиративна теория. След него няколко казахстански говорители, от политолози до военни анализатори, изразиха същата гледна точка.

„Обвиненията срещу Казахстан не идват от официални органи, а от анонимни Telegram канали и отделни „военни кореспонденти“, които отдавна са се превърнали в инструмент за медиен натиск и хибридно влияние. Тяхната цел е да вбият клин между Казахстан и неговите ключови партньори, да дискредитират Астана в очите на международната общност и да поставят под въпрос суверенитета и прагматизма на външната политика на Казахстан“, заяви политологът Адил Сейфулин в интервю за държавната информационна агенция „Казинформ“.

Членът на казахстанския парламент Константин Авершин и военният анализатор Дархан Данияров изразиха подобни мнения. Те обаче не представиха ясни аргументи, доказващи невъзможността за доставка на компоненти за дронове през Казахстан за Русия.

„Логично е властите в Казахстан да не са заинтересовани следите да вървят в тяхна посока“, казва Сергей Дуванов. „Ето защо този вид „вътрешна дипломация“ работи: има хора, които излъчват гледната точка, полезна за властите. В този случай се появяват различни малко известни политолози и депутати. И в крайна сметка се създава картината, че Казахстан няма нищо общо с това.“

Украинските специални служби заявиха, че в резултат на операция „Паяжина“ са повредени „34% от стратегическите крилати ракетоносци на летища“ на Русия. На сутринта на 2 юни ръководителят на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Андрей Коваленко уточни , че са унищожени 13 самолета, а „още повече“ са повредени.

Анализатори, базирайки се на сателитни снимки , смятат, че само на летище Белая в Иркутска област са били ударени осем самолета: четири бомбардировача Ту-95 и същия брой Ту-22, а на летище Оленя в Мурманска област дронове са ударили пет самолета: четири самолета Ту-95 и един Ан-12.