78% от родителите смятат, че училището трябва да възпитава и изгражда личности

Изследването извежда тенденцията, че комуникацията с учителите е по-интензивна в началните етапи на образованието и с времето отслабва. 80% от родителите на деца между 1 и 4 клас общуват поне няколко пъти в месеца с учителя, докато при родителите с деца между 5 и 7 клас този дял е 50%. Над 70% от родителите общуват с учителите няколко пъти в месеца или дори по-често, а под една трета от родителите имат контакт с учителите само на родителски срещи. Основните поводи за комуникация с учителите са свързани с проблеми в обучението(46%) или поведението на ученика (45%). Само 22% от родителите получават обратна връзка при позитивни резултати в обучителния процес и едва 16% твърдят, че учителите им дават информация за позитивното поведение на детето.

93% от родителите са доволни от образованието, което получава детето им в общообразователните училища в България. 65% твърдят, че като цяло са доволни, а 28% споделят, че са изключително доволни от училището. Само 6% от родителите са по-критични към общообразователната система. Неудовлетвореността е концентрирана в малки, но по-високо статусни групи родители, предимно в големите градове, сред хората с висше образование, които имат и по-високи очаквания към образованието на своите деца.

Запитани каква е ролята на училището за децата 42% от родителите биха искали освен базово образование и знания за света, училището да развива социални умения и умения за критично мислене. 44% разчитат учителите да развиват творческия потенциал на децата, а 47% очакват училището да възпитава в норми на поведение. Сред останалите социални групи очакванията към образователния процес се свеждат основно до получаване на знания (75%) и подготовка на учениците за следващите етапи на образование (70%).

Отношенията между учители и родители са съпроводени с голяма степен на доверие и подкрепа. Между 40 и 60% от родителите изразяват доверие в учителя относно преценката му за отделното дете. Най-високо е доверието в преценката на учителите относно образованието на децата (64% от родителите твърдят, че имат пълно доверие на учителите, а 34% - донякъде се доверяват). На следващо място е преценката за поведението на детето (55% от родителите имат пълно доверие на учителите, 40% - частично). Българските родителите са по-резервирани, когато става въпрос за специфичните нужди и индивидуалното развитие на детето (пълно доверие изразяват 42%, а 49% се доверяват донякъде).

Изследването се провежда в рамките на проект „Едно училище за всички", който се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България" и ще обучи учители и специалисти от 5 общообразователни училища в страната. Център за приобщаващо образование работи с училищата-партньори по проекта, за да създаде български модел за изграждане на приобщаващо училище, който в последствие да помогне на повече училища. Независимо от усилията на държавните институции и модерната нормативна база, едва 40% от родителите на деца от 1-ви до 7-ми клас в България знаят какво е приобщаващо образование.

88% от родителите споделят, че очакват приобщаващата класна стая да има позитивен ефект върху техните деца. Повече от половината очакват развиване на умение за общуване с „различни" хора (56%) и умения за разбиране и приемане на различието (52%). 31% виждат полза за всички деца в класната стая от въвеждането на разнообразни методи и подходи на обучение. Все пак 22% от българските родители се страхуват, че децата със СОП биха свалили нивото на класа, а 11% се опасяват, че и тяхното дете би могло да придобие подобни затруднения в следствие на общуването с другите.

*Специалните образователни потребности са потребности, които могат да възникнат при различни типове увреждания и нарушения. Тук се включват и специфични обучителни трудности като дислексия, дисграфия, дискалкулия и др.