Реклама / Ads
8| 3227 |24.11.2022 НАРОДЕН ГЛАС

Акад. Зарев: Отвратителното е, че хората на словото, на духа, нямат никакво значение

.
Владимир Зарев
Голяма част от политиците са направо за затвора, защото обичат единствено себе си, но те сякаш мразят и народа си. Не му служат, а само на неколцина свои близки. Хората на духа и словото нямат никаква ценност, най-висша ценност, която се натрапи в обществото – това са парите. Парите, парите, парите са всичко.

Това заяви в интервю за БГНЕС писателят Владимир Зарев. Неотдавна излезе неговият последен роман „Объркани в свободата“, който ще бъде представен на 24 ноември от 18.30 часа в книжарница „Гринуич“, намираща се на бул. „Витоша“ №37.

 

„Объркани в свободата“ е най-трудният роман, който съм писал, призна акад. Зарев.

 

„Трудността идваше оттам, че трябваше да проуча всичко за Българското Средновековие, началото на XV век, както и да надникна, да прозра християнската философия. Аз съм християнин и си мислех, че добре познавам християнството, но се оказа, че не е така“, сподели живият класик на българската литература.

 

„Християнството, този бавен, постепенен, мъдър разказ на Бога, който се развива във вековете и продължава да се развива и до ден днешен е нещо изумително, сложно, дълбинно и дълбоко, и се надявам читателят, и до ден днешен да успее също да прозре това. Това беше най-сложното в опита да обединя двете линии“, добави той.

Първата линия на романа се развива в съвременността – това е проблемът за пандемията. „Пандемията, която промени психиката на много хора по света. Тя беше едно огромно, проточило се в годините насилие. Първо насилието на страха, че всеки един от нас може да се разболее, насилието на неизвестността, не се знае кога ще се случи това и как ще протече тази болест“, каза писателят.

 

Втората сюжетна линия е свързана със Средновековието. Там е засегната темата за исихазма. Действието се развива в първата половина на XV век малко преди падането на Константинопол, когато целият Балкански полуостров е под турска власт, с изключение на града на Босфора и малка ивица около него. Тогава през 1437-1439 г. се прави опит да се сключи Фераро-Флорентинската уния, която ще обедини двете християнски църкви и ще даде възможност на Византия да получи помощ от Запада. Двете сюжетни линии в романа са обединени от свободата.

 

Акад. Зарев е категоричен, че „Объркани в свободата“ няма да бъде неговият последен роман.

 

„Когато беше премиерата на тогава последният ми роман „Чудовището“ аз казах, че това е последната ми книга, която ще напиша. Сега не искам да повторя тази прокоба. Дано да има следващ роман и отново да се видим с читателите“, заяви той.

Свободата е форма на различие, подчерта акад. Зарев.

 

„Наглото равенство, което помним от социализма е непродуктивно, то е форма на посредственост, а свободата е форма на различие, колко повече е различен този човек, толкова по-свободен е той, а когато ни отнеха това различие, когато ни върнаха в посредствеността на задължителното равенство, се отрази изключително сложно и дълбинно в живота на всеки един от нас и последното насилие е фактът, че пандемията обзе целия свят, че тя не беше нещо случайно, което е маловажно и се проточи твърде дълго“, каза той.

 

В основата да не се чувстваме свободни е дългото турско робство.

 

„Ние имаме много тежко историческо наследство. Тези пет века на робство, на тъмнина, на непрогледност нанасят две щети на българския народ. Първата е, че се променя генетичният код на нацията. Възпроизвежда се това, което се намира в съгласието с това насилие, което ни заобикаля през тези пет века. Възпроизвеждат се тези хора, които не се бунтуват, а се примиряват и мълчат. Всичко по-умно, по-интелигентно, което е носило съпротива в себе си, е било физическо унищожавано и тези по-смели мъже и жени не оставят след себе си наследство. Оттук идват и думите, че „преклонена главичка сабя не я сече“. Това са 26, 27 поколения. Така се променя генетичният код на българина“, заяви акад. Владимир Зарев.

 

Втората по-голяма щета е, че тези пет века отучват българина да вярва в институциите.

„Той намразва институциите, защото султанът не е неговия княз, кадията не е неговия съдия. Институциите в такова време, в която се създава една нация, са изключително важни. Забележете каква скръб събуди смъртта на английската кралица. Това е една институция, която няма никакво значение за съвременността в Англия, но тя е безкрайно необходима и народът я пази като зеницата на очите си, защото тя сплотява нацията. Това страшно липсва на българите и точно поради тази причина, когато българинът е сам, той е много интелигентен, може да се включи във всяко общество, но в екип той не може да работи“, посочи писателят.

 

Той смята, че най-големият проблем в нашата национална история е липсата на традиции.

 

„Всичко започва от начало, всяка промяна, всеки нов владетел счита, че историята започва лично от него. Така е след Освобождението, така се случва през 1944 г., когато всичко, свързано с буржоазията се отрича и се поставя началото на социализма. Ние българите позволихме много лесно да се разруши една къща, която сигурно не е била много уютна и просторна, но нямаме друг дом и беше много мъчително да го построим отново. Сега продължаваме да го строим, защото преходът продължава и до днес, това са и основните причини да сме объркани в свободата“, подчерта акад. Зарев.

Той отбеляза, че тази свобода в България е дала много ценни неща – свободата на словото, както и това, че всеки от нас може да се опита да изгради себе си, той не е принуждаван от системата да прави едно или друго. В същото време, за съжаление, тази свобода е докарала и беди.

 

„Тя даде свободата на престъпния свят – това са олигарсите, които ограбиха фактически 30, 40-годишният труд на този народ, защото през дните на социализма бяха построени много хубави неща, а ние позволихме това да се разруши твърде лесно. Това доведе до особеното объркване в свободата, в тази привидна свобода, която я имаше в тези 30 години, но и я нямаше“, заяви писателят.

Той не смята, че интелигенцията ни мълчи за безобразията, на които ставаме свидетели.

 

„Цялата ни интелигенцията говори, но отвратителното е, че в момента хората на словото, на духа, нямат никакво значение. Най-висшата ценност, която се загнезди в населението са парите. Те дават сияние на човека – правят го видим, свободен, дори престъпно свободен, те дават много власт. Това се превърна и в символ на нашия преход, а човешкото щастие е много по-важно от парите“, категоричен е писателят.

 

 

Владимир Зарев е написал 19 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовия роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Орлов мост” и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота“, екранизация по романа му „Битието“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ.

Владимир Зарев е носител на националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. той бе удостоен и с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. получи от президента орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН. През 2022 г. беше удостоен с награда „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 6| 6677 |08.05.2020 Акад. Петрунов: В пъти повече са заразените от коронавирус в България . 18| 10159 |13.01.2019 Акад. Георги Марков: Правозащитни организации внушиха на циганите, че са над закона . 13| 15024 |04.06.2018 С. Малинов: Най-отвратителното от визитата в Москва е, че Борисов се извинява . 4| 7775 |22.05.2018 Акад. Антон Дончев: Да купим ТОГИ на учителите

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads