Анализаторът Пламен Димитров: Путин и Ким Чен Ун са от една и съща страна на "картечницата"

Вниманието на световната общественост е насочено към това какво Путин ще договори със Северна Корея, защото именно тя помага във военен план на Русия във войната срещу Украйна, доставяйки боеприпаси. Северна Корея се стреми да развие и собствена ядрена и ракетна програма, което означава, че ще бъде заплаха за околните държави, а дори амбициите й са някога да имат ракета, която да достигне до Съединените щати, коментира гостът.

Северна Корея е в международна изолация от много десетилетия и има срещу нея санкции, наложени от Съвета на ООН. Виетнам също формално продължава да бъде комунистическа държава, с управление на комунистическата партия, но в същност е една бързоразвиваща се пазарна икономика - един от бъдещите икономически гиганти в Азия, каза Димитров.

"В Северна Корея Путин е бил и по-рано - през 2000 година, малко след като беше избран за президент. И ако погледнем какви бяха посланията от сегашната му визита, близо четвърт век по-късно и какви са от 2000 година, може да видим колко сериозно се е променило мястото на Русия в международната политика".

Тогава Путин бе по-скоро посланик на международната общност, със задачата да усмири ракетно-ядрените амбиции на севернокорейския диктатор, който тогава беше още Ким Чен Ир, бащата на сегашния лидер. Сега нещата изглеждат съвсем различно, допълни Пламен Димитров. "Северна Корея винаги е представлявала опасност за световния ред, защото се смята за непредсказуема и евентуално ирационална държава. Че може да започне някакви агресивни действия, дори и ако съотношението на силите не е в нейна полза".

"На Путин и на Русия се разчиташе, че има някакво влияние върху тази държава (същото важи и за Иран) и може да ги посъветва да бъдат по-сдържани. Сега видяхме точно обратното - той въобще не смята да съветва севернокорейците да бъдат по-сдържани. Дори обратното. Ако в световния ред по-рано севернокорейският лидер бе смятан за "лудия с картечницата", който може да причини някакви щети, сега виждаме, че Путин и Ким Чен Ун са от една и съща страна страна на "картечницата" и казват, че са готови да натиснат спусъка".

Измени се ролята в тези отношения и те заедно отправят едно предупреждение към Запада, че са готови за решителни действия, добави Пламен Димитров. С посещението си в тези две държави Путин каза на световните лидери, че той няма да бъде спирачката за действията на севернокорейския режим. Декларира, че има един друг лагер, различен от западния и в него влизат Русия, Северна Корея, Беларус, като най-важното за Путин е дали Китай влиза в този лагер, защото той е най-голямата държава. "Путин се стреми да представи този лагер като един от легитимните международни полюси, който има свои интереси и ще си ги защитава и Западът трябва да се съобразява с наличието му".

"Виетнам продължава да е комунистическа държава. След разпадането на СССР нещата се промениха. Русия имаше военна база във Виетнам, от която се отказа, защото не може да я поддържа. Сега обаче тази страна отново е важна за Русия. За разлика от Северна Корея Русия не очаква от Виетнам да я снабдява с оръжие, но като голяма държава с развиваща се икономика Виетнам може да е една врата за заобикаляне на икономическите санкции срещу Русия и да се внасят от там продукти, които да помогнат на руската оръжейна индустрия".

Чипове и други чувствителна техника и компоненти стават все по-трудни за доставяне през Китай, защото той е в радара на САЩ и те се опитват да следят много внимателно търговията на такива чувствителни компоненти с двойно предназначение. От друга страна Виетнам съвсем не бих казал, че е в лагера на Русия в налагащото се противопоставяне на двата лагера. Виетнам не се е присъединил към санкциите срещу Русия, но от друга страна поддържа интензивни икономически отношения със САЩ и от трета страна - страната има сериозни опасения от своя голям съсед - Китай, с когото водиха една голяма война 1978-1979 година, изтъкна Димитров. "Виетнам се намира в един триъгълник и се стреми да води многовекторна външна политика и да не загърбва нито Вашингтон, нито Москва".

"Сега е много трудно да се води такава политика. Вашингтон се стреми да постави Виетнам пред избор. Те много остро приеха факта, че страната приема Путин, че му дава възможност да озвучи своите геополитически тези и казаха, че това е неприемливо, но Виетнам остава по средата между САЩ и Русия, изпитвайки сериозни притеснения от Китай".

Виетнам търси някакви далечни Велики сили, на които да се опре, срещу тази, която му е съсед - Китай, добави Пламен Димитров.

Договаряни са конкретни параметри за взаимно сътрудничество между Русия и Северна Корея. Какво знаем за тях? Каква е военната помощ, която в момента се предоставя на Украйна и какви са чувствителните моменти в тази връзка? Ще видим ли сериозна промяна в динамиката на войната на Русия в Украйна? Уравновесена ли е ситуацията на фронта?