България или Булгаристан?

Турските вестници "Хюриет", "Миллет" и "Поща" публикуваха почти еднакви статии, в които описват новината абсолютно неутрално. По-интересно е положението във форумите под статиите, където изненадващо почти няма лоши коментари. Реакциите са от типа "в собствената си държава могат да правят каквото си искат", "имената трябва да са на официалния език на държавата", "ние пък сменихме техните в Тракия", "и ние ги сменяме, съседи, е, не с български, но и така става" и т. н. Особено интересен е следният коментар - "Ето откъде е намерил смелост нашият премиер:)". За какво точно става въпрос? В Турция управляващата партия на министър-председателя Реджеп Ердоган е на финала на своята дългогодишна борба за цялостна промяна на светските устои на републиката. Остава само да се промени сега действащата конституция, или направо да се приеме нова. За целта на Ердоган ще му бъде нужно конституционно мнозинство от 66% в парламента, с каквото той не разполага в момента, и с каквото, след тазгодишните протести на "Таксим", няма да разполага. Макар че, без съмнение, ще спечели изборите. За целта ще са му нужни съюзници, каквито няма как да намери сред традиционните партии, крепителки на завета на Ататюрк. Поради това обиграният политик предприе изненадващ ход, с който рязко се сближи с кюрдите и техните политически формации в страната, като дори покани иракският кюрдски лидер Масуд Барзани на безпрецедентно посещение в Диарбекир, своеобразната турска "столица" на анадолски Кюрдистан.

Според турски журналисти, кюрдите са поискали за съдействието си три отстъпки от правителството. Да имат право на свои медии, образование на своя език и правото да върнат старите кюрдски имена на преименуваните през 20-те и 30-те години на миналия век кюрдски села и градове. За първите две от няколко години в страната се направи доста и вече не са проблем, но последното определено скандализира турците. Не и Ердоган обаче, който в името на голямата си цел, а и представяйки целия преговорен процес с кюрдите като стъпка към разрешаване на дългогодишния конфликт в Анадола, реши да се съгласи с това искане. В резултат на това в момента в Турция тече подготовка за мащабно преименуване, или по-скоро, за възстановяване на старите имена на стотици села и градове.
 

Поради всичко това от турските медии няма как да се очаква по-различна реакция. Та с какво случилото се във Варна е по-различно от случващото се в Диарбекир, примерно? И на едното, и на другото място наложените насила турски имена се сменят със старите си названия. Още повече, че в Турция се преименуват села и многохилядни градове (напр. Диарбекир ще стане Амед), докато във Варна само ниви и гори. Това обяснява и шеговитите намеци откъде турският премиер се е сдобил със смелост да пременува в родината си.
 

Междувремено обаче се оказа, че ако турските медии може да са максимално обективни и безпристрастни, българските, и в частност някои български журналисти, не са. В свой коментар за Дойче Веле Иван Бедров тъжи за Кабакум, внушава, че предстояло "масово издаване на служебни бележки за установяване на идентичността на имотите", че "списъкът със сменените имена със сигурност е най-търсеното четиво във Варна преди Коледа", тъжи, че в Пловдив площад "Джумая джамия" вече се казвал "Римски стадион", като накрая резюмира, че "действието на общинарите във Варна напълно спонтанно също получи ново име - "възродителен процес". Като оставим настрана откровените лъжи, подигравателният тон и фрапиращите фактологични грешки, в статията не остава нищо съществено. Остава единствено впечатлението, че "българският" журналист е дал всичко от себе си, за да компенсира обективната невъзможност на турските си колеги да коментират темата.
 

Впрочем, още нещо прави впечатление. Когато само преди седмица Реджеп Ердоган обяви, че градовете Солун, Ксанти, Кърджали, Сараево, Скопие, Призрен, както и областта, наречена от него "Делиорман", са част от турската история и представляват Турция и днес, Иван Бедров замълча. Мълчи и до ден днешен. Виж, ако примерно бях казал, или по-скоро припомнил, че го каза на митинг в старият български град Кешан, намиращ се в южните предели на българската  Източна Тракия; град, в който до 1913 г. турците са екзотично малцинство; град, в който и до ден днешен живеят хиляди българи-мохамедани - сигурно щях да бъда обруган, подигран, а може би и щеше да бъде сезирана прокуратурата за тези ми изказвания. Мислите, че е прекалено? Питайте проф. Николай Овчаров, който беше викан в прокуратурата за да дава обяснения защо е говорил, че помаците са българи, а не отделен етнос.
 

Между другото днес говорих по темата с проф. Пламен Павлов, мой учител и приятел. Докато обсъждахме всичко това, той ми каза следното - "Да знаеш, че най-големият враг на българите сме ние българите". И така като гледам, е напълно прав. Турците въобще не правят проблем за преименуването, но българи като Иван Бедров никога няма да ни простят желанието да живеем в България, а не в Булгаристан.