Дали научният октопод ще донесе поуки за промени?

Да се опитаме да открием „добрите неща”, които завеща бившият министър. На него беше доверено да гради политиката на България за приобщаване към Европейското общество, основано на знанието. Възложени му бяха ключовите фактори за изпълнение на стратегия „Европа 2020” – науката, иновациите и качественото образование. Но до края на мандата му, длъжността заместник министър по наука и висше образование остана вакантна. Или поради преценка, че е достатъчен собственият му капацитет, или че тази сфера е пренебрежима – еднакво безсмислени предположения.

Вместо да се захване с разработване на научна политика, която и без това завари на ниво академични протести, търкаляне на тикви и десеткихилядни протестни подписки, Игнатов се вживя в ролята на кадровик. Преборвайки се с президентско вето и конституционен съд, той пробута абсурден закон, по който всеки научен маргинал  се закичи с професорска титла. Дори самият той. Днес десетки университети работят като машини за пуканки - доценти, младите учени се тласкат към интелектуална поквара, а академици заработват безсрамни трохи с положителни рецензии на кухи докторати - фалшификати.

Огромен обществен ресурс беше насочен в борбата с БАН. Без елементарна представа за управление на научната сфера - нито политическо, нито икономическо, нито административно, една малоумна компилация от взаимно противоречиви идеи и текстове  беше почти превърната в закон. И когато министър-председателят стопира този ирационален напън, гротескно невежите вносители, под предводителството на министъра, се възхитиха от мъдростта му. Законът за БАН беше спрян, но замисълът за ликвидация на академията се изпълнява и до днес с други средства – финансова репресия отвън и изтичане на млади учени отвътре. Скоро ще се осъществи изконната мечта на Дянков – „Най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. С парите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно.”

В средата на мандата дойде време и за стратегия. Току-що Съветът за административната реформа към Министерския съвет беше приел документ в европейски стил – “Методология за стратегическо планиране в Република България”. Там са посочени участниците, стандартите и принципите при разработка на национални старатегии. Изисква се осигуряване на пълноценно взаимодействие, съгласуваност и координация на всички институционални и организационни нива, както в процеса на разработване, така и в процеса на изпълнение. Казано е, че реалистични стратегии могат да бъдат разработени само в партньорство с всички заинтересовани страни (университети, НПО, бизнес организации и граждани), с което да бъде гарантирано, че се формулират реалистични стратегически документи, ползващи се с обществена подкрепа. Всичко това трябва да бъде бюджетно осигурено и придружено с план за действие по препоръки, базирани на европейския опит.

В тотално нарушение на всички принципи, правила и здравия разум, в потайни доби, незнайни автори скалъпиха претенциозен нонсенс, наречен “Национална стратегия за развитие на научните изследвания“, съставен от множество по-малки нонсенси. Апотеозът на скудоумие е постигнат в твърдението -“Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища”. С всичките си граматически грешки и до днес то виси на интернет страницата на министерството – нямо потвърждение, че от мървородения документ не се интересува никой!

Емблематично е участието на Сергей Игнатов в заседание на Министерския съвет на 5 май 2010 г., на което се обсъжда Рамкова позиция на Република България във връзка със стратегията "Европа 2020". Стенограмата гласи: „Сергей Игнатов - България е на последно място по иновации и конкурентоспособност в Европа. Предвид финансовата криза и практиката през последните години, смятам, че повече от 0,6 на сто ние няма да достигнем. Това означава при нас да очакваме да навлезе нова култура, но не виждам как за тези десет години ще има такава драстична промяна, която ще доведе до това. Трайчо Трайков - В тази точка са заложени за иновации 0,6 на сто, с което ние твърдо не сме съгласни. Според Европейската комисия минималното за България би трябвало да е 1,4 на сто. Европейската цел 2020 е 3 на сто. Ние смятаме, че трябва да е между 1,4 на сто и 2 на сто. Бойко Борисов -  Приема се предложението на Трайчо Трайков”. Дали е нужен коментар? Нова култура не навлезе през ведомството на Игнатов.

В “Националната програма за реформи” се подчертава, че за ускорено излизане от кризата, България следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкурентоспособността. Констатира се, че „липсата на консистентна и целенасочена политика в областта на науката и иновациите доведе до намаляване на публичните разходите до 0.33% от БВП” и като Национална цел – „амбициозна, но постижима” е дефинирано постигане на инвестиции в научна и развойна дейност в размер на 1.5% от БВП. По странната логика на политическата практика, точно един месец по-късно, Парламентът прие Закон за Държавния  бюджет, в който е формулирана основната цел, обхващаща мандата на същото това правителство - „ориентиране на публичните разходи в посока на стимулиране на факторите, ускоряващи икономическия растеж в съответствие с обновената Лисабонска стратегия”. Като първа стъпка за увеличение на публичните инвестиции в наука, те бяха намалени на 0.18 % - почти двойно! За образование – също! Бюджетните прогнози за следващите две години утвърждават същите нива. Текстове за приоритета на науката, иновациите и качественото образование не съществуват. Не съществува и доказателство за съществуването на министър на науката и образованието.

Всъщност, макар неписани в бюджета, научни приоритети съществуват. Те са формулирани от архитектите на иновационния прогрес - Дянков и Игнатов. Единият си ги  представя като писане на софтуер, земеделие и археология, обслужваща туризма. Идеите на другия знаем – духовната сфера – на църквата, естествените науки, насочени към реставрация на артефакти от метал. Тези гениални промисли са институционализирани в друг стратегически държавен документ – „Пътна карта за технологично развитие”. Щеше да е смешно, ако не беше жалко!

Почти четиригодишната ескалация на некомпетентност и безотговорност достигна своя апогей в грабежа на фонд „Научни изследвания”. След като с нарастваща арогантност беше последователно тествана парламентарната и премиерската търпимост, беше създадена  организационно и кадрово целева престъпна група. Прокуратурата ще докаже дали Сергей Игнатов е бил архитекта на наглото източване или е бил параван на стара мрежа манипулатори. Купувайки научни степени и длъжности срещу милионни публични възнаграждения, „научният октопод” проникна с пипалата си във всички клетки на изследователската структура. Предвождан от откровени мошеници, псевдонаучни шарлатани и подкупни академици той навлезе в университетската мрежа. Поради капацитетна ограниченост на флагманите на научната корупцията - Нов български университет и Университет по библиотекознание се наложи създаването на десетки частни „бенефициенти” – стари и нови кухи фирми и нестопански дружества, еднолични тарикати, тавански семейни институти за фундаментални изследвания, новозавербувани млади асистенти и стари кучета на прехода. Разчиташе се, че погазването на националното законодателство и европейските рагламенти не носи висок риск, когато се извършва под егидата на двамата министри – Игнатов и Дянков – имащи впрочем персонални представители в изпълнителния съвет на фонда.

Очевидно присвояването на десетина милиона далеч не е целта на операцията. Целите са две – създаване с обществени средства на бъдещи „усвоители” на европейските пари от бъдещата Оперативна програма „Наука и образование” – стотиците милиона евро. И не по-малко важно – запазване на „африканското” ниво на българската наука и образование, почти постигнато с научната политика на Игнатов и финансовата на Дянков.

На седем километра от центъра на София се намират физическите институти на БАН, обединени териториално под някого гордото название „Атомен център”. За последната сесия на фонд „Научни изследвания” техните учени са подали над 80 проекта в обявените за първостепенни приоритети „Енергия, енергийна ефективност”, “Здраве и качество на живота”, “Нови материали и технологии”. Финансиран е само един. Дали са нужни други доказателства за успешната дейност на „Рушителите на съвременна България”?

В последния брой на най-авторитетното издание на Световния икономически форум – „Доклада за глобалната конкурентноспособност”, по показател „иновационен потенциал” България се е преместила от 96-то място за 2012 г. на 97-мо. Единствените две държави, които са отпаднали от световната класация са Ангола и Белиз. Очевидно трябва да внимаваме, къде подготвяме ръководните си кадри.

Основният въпрос, който си задаваме сега е дали ще бъдат извлечени поуки от корупционния скандал. Дали ще бъде пресечено котилото на „игнатовските професори”? Дали ще бъде създадена истинска национална научна стратегия? Дали с идеи и бюджет България ще се насочи към модерните, високотехнологични държави? Или основната цел е била да няма викове „Мафия” и „Оставка” под прозорците на властта и „професори и академици да не се замерват с рецензии”?

Проф. Лъчезар Аврамов