Диана Дамянова: На Сабрутев икономическите му знания са равни на тези му по молекулярна биология

И затова си следва да погледнем истината, ама право в очите.

Кой сложи началото на популистката вакханалия в управлението на страната, началото на раздаване на неизработени пари?
От колко време страната се намира в порочния кръг на необезпечени харчове в пенсионната, социалната и сферата на здравеопазването.

Как така се стигна до това минималната заплата в частния сектор /административно определяна от държавата/, да и по-висока от тази в държавния сектор.

Как така се стигна до това чистачката в зарзаватчийницата да трябва да си плаща пенсионните и здравни осигуровки, а тези на чистачката в министерството да бъдат заплатени от „данАкоплатеца” /този последния термин е цитат от колоса на икономическата мисъл в България, от стълба на управленския популизъм и мозъчна недостатъчност, лицето Венко Сабрутев/.

И как тази явна несправедливост беше решена от правителствата на ППДБ, сглобките и тн.

Да, напълно естествени са предложенията на ДБ за ограничаване на харчовете, в т.ч. и замразяване на доходите , както и абсолютно задължителното от гледна точка на справедливостта и правото предложение, държавните чиновници да си плащат осигурителните разходи, така както прави леля Пенка – чистачката в частната зарзаватчийница.

Единственото, което истински ме стъписва е, как всички тези предложения се вързват с управленските действия на същото това ДБ, докато беше в управлението със същото това ПП.

Щото, извинете, ама работата ми прилича на онази „бизнес” група, дето в селото първо влизат онези които трошат стъклата, а след малко в селото влизат и тези, дето ги поправят.

И да кълнеш Борисов /с всичките му дефекти/, че той е причината за спиране на „похода” към еврозоната, наместо да се обърнеш и да видиш как си „изпотрошил стъклата” на държавицата чрез гениалната политика на „леви политики с десни мерки” и съпътстващите я дейности по „пълнене” на бюджета с административни мерки, приближаващи се до китайския държавен капитализъм, както и цялата алабалистика на последните три-четири финансови години.

Защото ДБ, както дават добрите предложения за закърпване на дупката, чието съществуване обаче мило прескачат, трябва да признаят стореното през последните 3-4 години, в което волю или неволю са съучаствали.

Трябва да признаят също, че страната ни е много много далеч от покриването дори на минималните критерии в еврозоната, щото те казани на български, са да харчиш толкова, колкото произвеждаш.

И лозунгът държавата ни да поиска онова нещо наречено конвергенен доклад /сиреч да се установи че отговаря на критериите на еврозоната, може да бъде изречено само от лица като Сабрутев, дето синтаксисът им е като
граматиката им, а икономическите му знания са равни на тези му по молекулярна биология.