Езиковеди: Българският език е символ №1 на българщината

Функцията му да помага за запазване на националната идентичност също е поставена на първо място, след което е посочена ролята му за комуникация. 82,2% от сънародниците ни смятат още, че българският език е богат и могат спокойно да се изразяват с него. Това показва национално представена анкета в изследване на българските ни езиковеди.

Общественото допитване е част от "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му", проведено от три научни институции - Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН, СУ "Св. Климент Охридски" и Институтът за икономически изследвания при БАН.

Проучването цели да се разбере каква е нагласата на днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус към българския език, приемливо ли е да се допуснат в книжовната писменост явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч, как и кои граматични правила ги затрудняват най-много и кои си считат да остарели и изслишни.

Изследването продължава, но на този етап то дава отговор, че по отношение на осъвременяване на определени кодифицирани граматични норми в посока на сближаване с граматичните норми в устната реч, е налице отхвърляне на такава възможност.

И ако в устната реч и неофициалната писмена сфера, каквито са например чатовете и бързата комуникация чрез съобщенията през мобилни устройства, има тенденция към пренебрегване на кодифицираните правила в по-висока степен, поради динамиката на нормата, то в официалната сфера, там където кодифицираната норма е задължителна, съществува нагласа към по-стриктно придържане към нея. 69% от анкетираните смятат, че нормите на книжовния език трябва да се спазват.