Георги Христов: Няма да ми затворят устата за кражбите след затварянето на КТБ

Делото КТБ продължава в Специализирания съд с изслушване на обяснения от 17-те подсъдими. Вчера съдът реши да се спре четенето на обвинителния акт, въз основа на приетите наскоро промени в НПК. Така процесът продължава по новата процедура след като обвинението само беше изложено накратко от съдията и прокуратурата.

Зам.главният прокурор Иван Гешев, който беше командирован специално за заседанието на делото коментира, че подсъдимите нямали никакъв шанс, но още с първите обяснения стана ясно, че съвсем не е така. Въпреки, че съдия Вирджиния Петрова беше очевидно подготвена за кратки обяснения от обвиняемите се оказа, че имат доста какво да кажат още с първото им даване на думата.

Бившият изпълнителен директор Георг Христов, който наскоро получи заедно с колегата си Александър Панталеев ново обвинение обясни на съдията, че заради поисканата му гаранция от 50 000 лева, която той не може да плати има вероятност да бъде вкаран в ареста. Отбеляза, че тези действия на прокуратурата са заради активната му позиция, за защита на активите на затворената банка и разкриването на поредица от грабежи и злоупотреби. Въпреки заплахата да попадне зад решетките и да не може да се защитава по това дело, Христов заяви, че няма да му затворят устата с такава репресия.

Заради опасността да няма възможност да бъде в съдебната зала той обяснява на съдебния състав, че не разбира обвинението защото липсващи според прокуратурата документи изобщо не липсват. Той започна да посочва множество примери как прокуратурата  при писането на обвинителният акт е  използвала редица наименования на документи, които те търсят само и единствено в иззетите папки от банката, а в много от случаите те се намират все още в самата банка. 

Христов посочи, че към момента на затварянето на банката тя е имала 1 500 отпуснати кредита. В обвинението са включени само 94 от тях, което е 6%. Посочи също така, че той и колегите му са обвинени че са отпуснали тези кредити, т.е. инкриминирано е самото отпускане на кредит, а не какво е неизплатено  към момента на затваряне на банката каквато следва да бъде вредата.  Това е една от причините за неразбиране на обвинението. „Това което се случи с КТБ мога да оприлича с шофиране с 120 км/ч и внезапно включване на задна скорост“, заяви Христов.  

Друга причина да не бъде разбрано обвинението е, че за кредитните досиета, които са били в банката са повикани четирима служители на друга банка, работещи в отдел за лоши кредити и на тези външни лица им е възложено да пренаредят документацията. Христов заяви, че не им е дадена възможност да предадат папките с надлежен опис както е редно и  наличните по делото досиета нямат нищо общо с документацията, която е била съхранявана в КТБ, когато той и колегите му са работили там.

Подробно бяха посочени и конкретни формулировки на документи направени от прокуратурата, които Христов посочи, че или е абсурдно да се търсят към момента на отпускане на кредита или къде точно са налични в други банкови досиета, които са за върнати кредити на един и същ получател. Той обясни, че е нелепо да се приема една папка-класьор за „кредитно досие“ след като едно такова досие съдържа цялата налична в банката информация за даден клиент, всички негови върнати кредити, документи и т.н. В настоящото производство обаче са иззети само конкретни папки и липсата на документ точно в тази папка е дало повод на прокуратурата да прецени, че такъв документ няма.  Христов  още веднъж посочи, че заради това не разбира в какво е обвинен след като голяма част от документите следва да са все още в банката в папките с погасени кредити, които прокуратурата изобщо не е гледала.

Обяснявайки спецификата на определени документи, институцията която ги издава или съхранява, нормативните изисквания кой как и кога да ги създава и предоставя Христов обърна внимание, че в много от случаите твърденията на прокуратурата, че нещо липсва,  издава некомпетентност и недоумение какво всъщност го няма. Като пример той посочи правно становище, което е въведено с правилник от 2011 година, но обвинението упорито отбелязва липсата му през 2008-2009, когато изобщо не е било изисквано като документ.

Съдебният състав с видимо повишен интерес изслушаха обясненията въз основа на какви нормативни документи, какво означават и как се формират и изчислява кредитна експозиция или капиталовата адекватност.

Христов определи като изключително неграмотни от страна на прокуратурата  констатациите, че липсвали „документи свързани със системното актуализиране на оценката на риска на кредите“, защото  обвиненията им са за отпускането на кредити, а това е документ, който касае управлението на вече отпуснати пари.  

Днес  делото започва с продължаване на изслушването на Георги Христов и неговите обяснения.  След като бъдат изслушани всички обвиняеми ще разберем как продължава процесът.