Гневът на омбудсмана или как хубавата Елена определя приоритетите в държавата

Че в най-голумият ни и известен курорт има нерешени неща, това е ясно, защото няма по света подобна структура, която да съществува в лабораторни условия. През последните години обаче авторитетът на Слънчев бряг по света расте. Преди месец скандинавските туроператори изнесоха данни, че чартърите към Бургас и Слънчев бряг са надминали тези за Испания, които открай време били рекордни. Да, ама ги бихме, защото скандинавците искат да разпускат на Южното ни Черноморие и по-конкретно в Слънчев бряг.

Повишава се бройката и на туристите от Великобритания, Германия, Русия, Полша, Чехия, че даже и от Италия. Радостната статистика обаче очевидно предизвиква конюктивит в нечии очи, които искат да видят някаква друга „истина".

Изведнъж омбудсмана се активира и заговори за бариери, за коли, за правила и техните нарушения в източната част на Слънчев бряг. Като види подобна загриженост, човек си казва, че Гиньо Ганев очевидно е на своя пост и огрява истината като Александрийския фар, едно от седемте чудеса на древния свят. Всичко щеше да е дори трогателно, ако не бе се появило едно птиче, което изчурулика, че всъщност Александрийския фар, т.е. омбудсманът, бил захлебен с информация от някоя си Елена Иванова. За Елена се е водила цяла Троянска война, но българския вариант очевидно се простира до по-скромни причини: кой да събира паричките на шофьорите в източната зона на Слънчев бряг. Вероятно нашенската Елена притежава нужните качества и чар, щом е успяла да активира предваканционно опитния политик Гиньо Ганев. Дори нещо повече, хубавата Елена, шеф на една от организациите в комплекса, кръстила се фамозно „Съюз на собствениците", е успяла да убеди Ганев, че въпросът не търпи отлагане и е къде.къде по-важен от:

Стачката на медиците в „Пирогов"; Пролятата миньорска кръв по време на протестите в ТЕЦ „Марица-изток"; Проблема с природен парк Странджа, заради който ученици и студенти се бунтуват вече трета седмица, а десетки от тях бяха арестувани; Протестите на работници в Гоце Делчев и Търговище; Скока на цените на тока; Жертвите по пътищата и заслугата на държавата за този пътен курбан; Досиетата на агентите на ДС във властта и политиката; Тоталното изсичане на българската гора от фирми, близки до ДПС; Проблемите в българското образование и стачките на учителите; Протести в „Кремиковци" и пр.

Десет незначителни за нацията проблемчета ще чакат. Каква им е работата: някакви разглезени нахалници искат човешки заплати и условия за труд. Искате, но ще си чакате реда. Има си приоритети. Такъв приоритет, очевидно, е проблема с пропускателния режим в източен Слънчев бряг.

Като стана дума за приоритети, се сещам за един стар руски виц:

На пазар в Москва. Купувач оглежда предлаганите кокошки. Всички струват по 3, 4 и 5 рубли. Една проскубана, полужива обаче е обявена за 50 евро. Купувача към собственика на мърлявото пиле:

- Господине, всички кокошки не струват повече от 5 рубли, а ваашта, дето за нищо не става - цели 50 евро. Това е абсурд...

- Знам, но толкова ми трябват.

Ето така се поставят приоритети у нас. Затова и си казваме, че живеем в Абсурдистан.

 
Автор: Страхил Страхилов, обикновен гражданин и летовник