Защо министър Румен Петков трябва, но няма да се извини по случая с Чората

 снимка Вяра Йовева Медицинските експертизи опровергаха това самонадеяно изказване, но реакция към извинение от министъра не последва. Такава няма и да има, защото за две години министерстване се убедихме, че философията на управление на Петков е налагане на модела „полицейска държава". По този критерий той се доближава най-вече до модели в Боливия, Турция, Хондурас и някои африкански държави. Вече малцина си спомнят гротеската, разиграна от служители на Петков до Синагогата, където полицаи пребиха двама студенти, след което заявиха, че студентите ги нападнали. Румен награди доблестните служители на реда. Те от своя страна пиха и се веселиха цяла нощ, защото номерът им за пореден път мина. Българите обаче останаха озадачени - как така двама студенти са успели да набият седем тренирани полицаи?! Не очакваме отговор от Петков.

Полицаи няколко пъти превишават правата си и пребиват малолетни футболни фенове, но затова те биват награждавани, а не им се търси сметка.

Униформени се държаха брутално с фотограф от в. „Експрес", но получиха похвала от своя министър.

Момче от Кърджали също бе пребито от униформени, но от МВР го изкараха агент-провокатор и оправдаха своите.

Това са само малка част от примерите за полицейско насилие. Моделът го задава политическото ръководство, т.е. Румен Петков.  Проверките на станалите известни случаи (защото много така и не стигат до медиите) се ограничават с дружеско събеседване с набедените полицаи, които дружно отричат всичко и се представят винаги като жертви. Толкова плосък и нагъл номер, че не се нуждае от коментар. Насилниците свидетелстват за собствените си действия - пълен абсурд. Този абсурд обаче не се коментира от никой. Повечето медии създават комфорт на Петков, дори му правят пиар. Партийните другари на Петков не смеят да му извадят кирливите ризи, защото е събрал компромати срещу тях чрез подчинените си служби. Дори Станишев започна да го защитава, макар да знае, че Петков се е прицелил в поста му. Нещо повече, самият Петков нападна Станишев, защото премиерът изрази отвращението си от начина, по който бе охранявана Съдебната палата и бе спрян градския транспорт в района, когато за свидетел по делото за убийството на Бай Миле бе призован Младен Михалев - Маджо. Всички видяхме този резил. Само Петков - не.

Румен Петков обича за него да се пишат само хубави неща. Как е открил участък в някое село, какви помпозни обещания е дал за борба с престъпността на някоя конференция, какви топли думи са казали за МВР някъде в чужбина. Какво от това, че повечето похвали са всъщност част от добрите обноски.

Посочи ли човек слабостите на МВР и министъра обаче, настъпва бъркотия и започва умуване за контраудар. Не търпи критика Петков, дори и другарска. За него не е важно казаното и написаното истина ли е, а защо е срещу него. Болшевишки рефлекс. Защото да кажеш на някого къде греши е повече от приятелство - това е доверие. Само че плиткоумният български политически псевдоелит се дразни от посочените слабости. Това е причината да се взима насериозно и да не познава самоиронията, тази висока степен на интелектуалността. Това, което за Петков е шега, за образования е очевидна арогантност. Дебелашките шеги, съпроводени с характерни жестове и мимики, са негова визитна картичка. Ако попита своя приятел Гергов, който е зоотехник, той ще му каже, че животните използват такива физиономии, за да плашат конкурентите си през размножителния период ... Затова той трябва, но няма да се извини за изговорените неистини преди две години, когато негови подчинени пребиха до смърт Чората. Защото мозъкът му рефлекторно изработва глуха защита, вместо да включи на предавка „интелект".

Добрият съвет, г-н Петков, не е куче и не хапе, за му размахвате тояга или да го съблазнявате с мръвка. Той просто се ползва от който умее. Той е силен.  

Автор: Георги Димитров, Смолян