А. Христова пред Фрог: Безсилието на избирателите води до агресия в семейството

- Г-жо Христова, политиците осъзнават ли вината си за ниската избирателна активност?

- Ако вземем предвид как човек се справя със собствените си вини, можем да кажем, че не успяват да осъзнаят къде е проблемът от гледна точка на тяхната вина. Сигурна съм, че разбират проблема, разбират от какво хората са недоволни, разбират негативния имидж, който имат. Знаейки обаче обстоятелствата, в които работят и обстоятелствата около които трябва да вземат решения, намират оправдание, за да могат да спят. Защото ако те поемат изцяло вината за сегашната ситуация, това означава да изпаднат в депресия и да не знаем дали ще се събудят живи. Нормален защитен механизъм в човешкия организъм е създаването на бариера между себе си и проблема, така че да пази Аз-а си, да има право да съществува и да претендира. А ние виждаме, че политиците продължават да претендират.

Процесът да осъзнаеш мястото си и ролята си е много труден. В развитите държави хората ходят на психотерапия, за да могат да формулират проблема и да формулират собствената си вина. Тук у нас няма такава практика. Представяте ли си политик да каже: „Имам нужда от помощ”! Последната кампания ми направи впечатление, че те разбират от всичко - от маркетинг, от говорене, от  технологии... Хората с едно добро самочувствие, решиха, че могат неправейки кампания да превърнат дефекта в ефект. Нещата не се получиха, защото не са професионалисти. Получава се следното – хем бягат от вината, хем виждат реалността. Моето впечатление е, че станаха по-смирени. Това е може би така, защото са по-притиснати в ъгъла.

Хората ги наказаха като не отидоха да гласуват или като гласуваха за по-малките партии, а малките партии са резултат от грешките на големите. Хората не са простили нито на БСП, нито на ГЕРБ и се получи този резултат. Това, което в момента правят, и не ми харесва, е че в момента се говори по темата: „Кой с кого”, а не се говори: „Кой съм аз в ситуацията, каква е моята роля, кое е важно за мен да се случи следващата година и как виждам след тази година разрешаването на кризата”. Ето това не е дебат в момента.

- Това означава ли, че политиците наистина не знаят какво да правят?

- Сигурна съм, че не знаят. Объркани са.

Говорихме с колегите в нощта на изборите, че политическата партия с най-голям процент трябва да поеме отговорността. Поведението на Бойко Борисов е по линията на очакванията. Той усеща, че това е мъжкото поведение. Ако в момента се дръпне назад, ще изглежда като човек, който бяга от кризисната ситуация, а той не е свикнал да изглежда такъв в собствените си очи. Ако даде крачка встрани и заради реформаторите извади Фандъкова за министър-председател, тогава отстрани всички ще кажат: „Предава сложната ситуация в ръцете на жена. Пак не е мъжко”.

- Това не е ли признак за комплекс?

- Не, а е признак за страх от обстоятелствата, страх, че това е губещ за имиджа му ход. Единственият печеливш ход е да постави всички в ситуацията да се съобразят с волята му. Ако той постигне това, може да направи голям удар.

Важно за Борисов в момента да не се обсъждат теми като: „Този какъв експерт ще даде, онзи какъв експерт ще даде”. Това е безотговорно говорене. В момента Борисов прави достатъчно труден ход за тръгване напред, за да бъде по този начин притискан. Всеки, който тръгва да извива ръце, ще изгуби, защото ситуацията е изключително кризисна – от финансова и от политическа гледна точка. Борисов трябва за започне да говори за това какво предстои, но с надежда. Това политиците не го разбраха, че трябва да говорят с оптимизъм. Колкото е по-песимистична е средата, толкова повече няма участие на изборите.

- Чисто психологически как се чувства избирателят не упражнил правото си на вот?

- Гневен. Той се чувства с вързани ръце. Трябва да избере сред тези, които искат да влязат във властта, но на него никой не му харесва. Започва да избира на стария принцип – да отпадне най-лошото. В същото време се чувства манипулиран и натискан в определена посока.

Българинът има много висок праг на търпимост и реагира когато няма какво да яде. Ако тази година се случи това, може да станат много страшни неща на улиците. Това политиците го разбират, затова служебното правителство тръгна да подготвя условията за вземане на заем.  

От една страна избирателят наказа политиците, но от друга усложни нещата. Ако беше дал с отвращение гласа си на една голяма партия, в случая на Бойко Борисов, щеше да му даде цялата отговорност за това какво прави и за това какво следва със самия него и с партията му. И може би щеше да го мотивира да бъде по-добър.  

- От един гневен човек какво може да се очаква? 

- Безсилието може да отключи агресия, която да доведе до насилие в семейството, а не до групово действие, което да е ефективно за гражданското общество. Вследствие безсилието може да се увеличат разводите.

Агресията трудно вече ще провокира протести, тъй като последните  бяха доста манипулирани. Хората разбраха това и сега не искат да се връзват отново. Като покачиха цените на тока, колко човека излязоха?! Излязоха, но не беше това, което трябваше. Би трябвало много хора да са по улиците.

Българинът стана търпелив, защото е манипулиран. Роди се гражданско общество 2 пъти и на 2 пъти инженерно го яхнаха. Сега си казва: „Няма да участвам на някой в играта”. Той е разпънат между желанието да направи нещо и убеждението, че винаги е от губещата страна. Освен това ние сме научени да живеем индивидуално и нямаме групов живот.

Много инженерно трябва да се подходи от страна на избирателите, а за това трябва образование. Трябва да се обяснява значението на големите партии, защо в развитите демокрации няма такова разбиване на политическите партии, да се обяснява, че не можем да приличаме на Германия, защото сме България и сме млада демокрация. Това трябва да правят такива като мен.

Даниела Николова