Искаме филм!

Гунински младши, върнаха го! От сутринта до вечерта се предлагаха сведения, кадри, версии, предположения, категорични твърдения, контратвърдения, мълчание. Дори за миг не се допусна аудиторията да остане назад от развитието по случая.
Само че всички електронни, печатни и разни други медии твърде дръзко предположиха, че аудиторията наистина се интересува от цялата тази информация и затова изключително натрапчиво й досадиха. Може би това звучи жестоко? Да, но не и лицемерно, както се опитват да ни внушат. И каквито се опитват да ни направят. Благочестивите християни (а спазвате ли поста?) ще се прекръстят и ще рекат, че трябва да съчувстваме чисто човешки. Е, ще стигна и дотам, за да обясня, защо не можем. Ние, неблагочестивите. Първо обаче ще тръгна от самата "информация" и цялата й комичност.
Смешно е неведението на бащата за повода на отвличането. В известна степен може наистина и да не е ориентиран, тъй като поводите може и да са доста повече от един. Но да твърди, че е изключено мотивът да се корени в бизнеса или политическата му кариера (които си вървят слепени като сиамски близнаци), след като има участие в редица фирми, някои от тях свързани с петролния бизнес, други със строителство и туризъм, има за другар Валентин Златев, освен това е общински съветник от БСП и бивш агент, та да твърди подобно нещо, просто е чак обидно смешно. Затова е нелепо телевизиите да участват в играта му и да ни сервират на закуска, обяд и вечеря подобен евтин буламач.
Подозрително изглежда и спокойствието, с което сякаш протече целият случай и намери някакъв възможно най - безболезнен изход. Което навежда на мисълта, че не само бащата, но и полицията е разполагала с достатъчно информация и е участвала в разрешаването му. Затова сега някой да се прави на изненадан, че да се опитва да изненада и мен, също е трагикомично и недодялано!
И сега стигам до обяснението, защо онези от нас, които са искрени поне със себе си, ще признаят, че не могат да проявят съчувствие. Защото ако приемем, че от демографски топящото се седем милионно българско население около два милиона са били атакуваните от новинарския поток зрители, нека да предположим каква част от тези два милиона живеят в същата България, в която живее сем. Гунински. Дали ще напълнят едно по-голямо село? Айде да кажем ще се съберат в един малък град. Останалото българско население е обект на по – друг тип престъпност, която обикновено остава неразкрита, става част от статистиката и проблем на потърпевшите. Остава неизпълнено обещание на всяко следващо правителство или на всеки следващ вътрешен министър. Голяма част от това население не се опасява от отвличане, защото е крайно безинтересна мишена поради своята неплатежоспособност, казано направо - мизерия. Затова то трудно се идентифицира със семейство Гунински. На това население като му поднесеш новината, че вероятно е платен един милионен откуп, то трудно може да я смели, понеже съзнанието му не може да обработи и материализира въпросния милион.
Накрая, немалка част от това население свързва дереджето си, а и хала на държавата си с начина, по който този малък град от семейства Гунински въртят бизнес и политика през последните 20 демократични години.
Целият този фарс дори не става за филм! Интригата е толкова нескопосана и съшита с бели конци, че прилича на всички онези изкуствени театрални филми, които българското кино избълва напоследък. И заради които му клъцнаха с право субсидиите. За същата, че и по-строга ножица плаче и БНТ.
А зрителите, ако искат да гледат нещо интересно за отвличане – започна нов едноименен сериал по AXN, който си струва. Приятно гледане!

Златина Коева
zkoeva.blogspot.com