Канзуров за Фрог: Бежанците са драма и за себе си, и за Македония
Не виждам обаче някакво намерение тези бежанци да остават в Македония (както впрочем и в Гърция, България, Сърбия, Унгария...) Обикновено целта им е да пристигнат в някоя по-развита западноевропейска държава, където социалните права са на по-високо ниво и биха имали възможност да получат статут на бежанци или емигранти, в истинския смисъл на думата, с коректно отношение спрямо тях. Части от обществата на държавите, чрез чиито територии минават, реагират негативно, а в някои случаи и с омраза, понеже повечето бежанци са мюсюлмани. По социалните мрежи и по някои медии се появяват и доста неточни информации свързани с бежанската криза, които заливат и македонските читатели, добави Канзуров.
Примерно, за да се оправдават ксенофобските агитации, както и да се подкрепят конспиративните теории, се пускат дезинформации, че държави с преобладаващо мюсюлманско население, не са приели бежанци. Напротив, в Турция има почти два милиона бежанци, за които тази страна само през последните няколко години изхарчи шест милиарда американски долара, а получи 400 милиона щатски долара международна помощ. Ливан, страна с четири милиона жители, прие над един милион бежанци от Сирия. В Саудитска Арабия от 2011 година досега, са влезли два милиона и половина сирийски бежанци, от които много вече са с редовни документи и свободно пребивават, живеят и работят в новата страна. Йордания прие над 600 000 бежанци от Сирия, Ирак - около 250 000, а Египет повече от 130 000.
Отделни случаи, каквото беше може би ненужното ползване сълзотворен газ от полицейски части, за да разпръснат хиляди имигранти, опитали да влязат в Македония от Гърция (или за да бъде отблъсната гневна тълпа, напираща в страната), както и няколкократното биене с палки по бежанци, заплашване и на деца и на жени, от по-агресивни униформени лица, създадоха не много приятна представа за македонската полиция в световните медии. Това, за съжаление, маргинализира немалкото човешки постъпки на други македонски полицаи, които помагаха на бежанците и извън професионалните си задължения, за което също има снимки и сведения.
Бежанската тема обаче остава като второстепенна в момента в македонското публично пространство. Основният фокус е върху преговорите на четирите най-големи партии и избирането на специална прокурорка, която ще разследва сериозните улики и подозрения за извършени престъпления, произлезли от публично разпространените подслушвани телефонни разговори на управляващите. Всичко това е с посредничеството или по-скоро под диктовка, което в случая е по-добре, на международния фактор (САЩ, ЕС, Европейската Комисия), за преодоляване на политическата криза в страната, каквато не е имало поне от началото на прехода насам.
Иначе ЕК, ЕС, Върховният комисариат на бежанците на ООН обещаха пари за Сърбия и за Македония, за по-лесно справяне с бежанската криза, някои минимални средства вече са пристигнали, сръбският и македонският външни министри смятат, че обещаните суми не са достатъчни, а междувременно по нашите пътища и жп линии, пеша, в автобуси или във влакове, минават на ден по 3-4 000 души с малко по-тъмен от нашия цвят на кожата и с по-различна религиозна принадлежност от мнозинството жители на страните, чрез чиито територии транзитно пътуват напусналите родините, в които се воюва. Някои виждат в тях потенциални главорези на Ислямска държава; за други те са източници на пари, та им продават храна, вода, мляко и предлагат транспортни и всякакви услуги на много по-високи от реалните цени; трети си спомнят, че са потомци на също такива бежанци, които някога са оставили почти всичко в родния край и са се запътили в неизвестно бъдеще, търсейки някаква помощ , подслон и съчувствие...
Моля, подкрепете ни.